Хубаво, Църквата не трябва да мълчи, ама досегашното приказване явно не носи ползи а точно обратното. Значи методът на заклеймяването на враговете не работи. Е, какво остава тогава?

А щом Църквата не трябва да подобрява нравите на обществото, какъв е смисъла да се гордее с наложеният християнски морал? Кому е нужна тогава изобщо? И защо изобщо прави коментари? Защо не страни от гейската общност, а ръпа непрекъснато да поучава? Апостол Павел хубаво е казал (това съвпада с "не се бори против"), ама еретиците са ги горяли (и това е правено именно за подобряване нравите на обществото :), което е доста различно от това да страниш от него... Е, именно такава непоследователна политика на Църквата е довела до днешното дередже.

И моето виждане е такова: ако Църквата страни от гей-общността (без да се стреми да подобри нравите на обществото), съвсем скоро никой няма да обръща внимание на гейовете, и рекламата към тях ще изчезне.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!