Проблемът възниква със самото приемане на работната хипотеза. Ако действително има Бог, нещата са едни, ако няма - съвсем други. Действително да го има. Разбираш ли, приемането само по себе си не е достатъчно за хората, хората искат да се уверят, че това е и реалност. Със същият успех може да се приеме произволно друго твърдение и да се разсъждава за последствията, ако това приемане се окаже истина. Резултатите от това приемане стават реални и работещи само когато то се окаже вярно, а не илюзорно. В исторически план илюзорни тези могат да получат за ограничено време някаква поддръжка поради инертността в обществото като цяло, но само за огранничено време. Пример е комунистическата идея.

Именно тук се получава колизията между различни групи, които са се спряли на различни приемания. Тъй като приемане от този тип не е обективно доказуемо (за нито една от групите), не е допустимо едната от тях да налага нормите си на другата. Може, със сила да се получи временно превъзходство, но само временно. За съвместно съжителство трябва да се намери консенсус, равноправие и на двете групи. А това просто означава едната група да не прави на другата това, което не иска да и се случва на нея. В случая - например за да не се подклаждат мисионерски инстинкти сред обратните, да се ограничи агитацията върху тях. Съответно Църквата да се примири, че няма да може да ги спаси. Според мен този път за всеобщо спасение е задънен. Е, това е само мое идеализирано виждане, все някой ще се изцепи по някакъв начин, все някой друг ще му отвърне по друг, човешко е :) Което и наблюдаваме.

Понятието за греха извън Църквата не съществува. За групата, която не вярва в Бог, няма кой да я наказва за постъпките. Те не са свързани с грехове. И оценката на постъпчите като "грехове" няма никаква тежест в тези групи. "Греховността" може да се ползва като аитация в самата група, извън нея губи смисъл. Затова и такива проповеди стават досадни извън християнството, защото те не посочват път за другите групи в рамките на тяхната понятийна система. Май почнах сложно да го редя...

Да, в обществото има проблеми. Доскоро моралните норми се налагаха под заплахата от Бог. Но това вече не работи за всички, дори за повечето, и едва ли може да се върне това назад. Трябва да се отстоява друг морал за добро и зло, общ за всички, ако искаме да въведем някакъв ред. Е, засега не се вижда такъв ред. Текат много бързи промени в обществото, ще видим до къде ще стигнем.

Добре е късметът да ти се усмихва, но не е добре като почне да ти се хили!