Когато в едно семейство родителите възпитават децата си с "не прави това", не прави онова" - десетки, че и стотици пъти, то децата макар и да се сърдят, не престават да обичат родителите си. Работата е там, че когато мнозина говорят за "църквата" - или пък, за "тази държава" - те автоматично се дистанцират от Тялото Христово, както и от Отечеството си, от Родината си.

Ако някой преди 30 години ми бе казал, че ще доживея такива времена, в които ще чувам от българи да казват "тази държава", щях да го сметна за объркан. Допреди 30 години никой нямаше да посмее да говори така, защото все още имаше родолюбие, все още хората чустваха България като Отечество.

Днес чувам, Христо Явашев все още бил обичал България. Как ? Как ?

Как обичат България онези, които я напускат. България това сме всички ние, това не е нещо абстрактно., това не е "тази държава", а хора, това са личности.

Така е и с църквата и с нейната позиция. Ако сме част от семейството, от Родината, от Тялото, ще се вслушваме един други. Съобразно Иерархията. Всичко останало е самочиние, което води до безредие, до анархия.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите