интересно - човека казва, че в ведите не е имало "идеята" за прераждането... А е имало в най старите текстове само втората смърт и ада, а после, в упанишадите се появява прераждането... Аз гледах филмче за аборигените от австралия където има това вярване. Доколкото знам има теория, че т.нар. дравиди в южна индия имат нещо общо с аборигените от австралия. Трябва да се проучи - това мнение, че в най ранните текстове, т.е. ведите няма нищо за прераждането. А другото наистина е така - в индия няма такъв оптимизъм от прераждането.. Но може да се преродиш в по-добро семейство, така че да продължиш с духовния си живот. А има такива "преданоотдадени", които се молят да са в общение с 'преданоотдадени' за да им служат, дори и в ада. Тука вече ми е странно как така преданоотдадени ще са в ада...
малко ме притеснява думата "идея".. Защото в ведите, упанишадите не става въпрос за разсъждения.. По-скоро за медитация - т.е. изчистване на сърцето от всичко от този свят и своеобразно връщане към чистото състояние - и това, което е записано в тези древни книги е опита на такива медитиращи "муни", т.е. нещо като мълчаливци. И доколкото съм запознат това че света е свят на страдания, не е толкова някакъв индийски песимизъм, за разлика от западния оптимизъм, а е нещо като осъзнатост, спомен за миналото състояние... И тук вече е въпроса - наистина ли тези мъдреци от изток са можели да си спомнят къде са били дори преди да се родят. Във всеки случай е интересно, защото освен разликите явно има и прилики - именно в този път към себе си, навътре и в изчистването от световните желания.
А оптимизъм в християнството определено има, доколкото разбирам - в това че се ражда бог като човек като нас, а не дух. Т.е. "самоунизяването" или как се казва.