Стига предполагахте, простичко е - молитвата е разцъфнала обич, както едно цвете, като разцъфти, то просто излъчва уханието си, без значение дали има или няма, някой който да го оцени и приеме, така и стойността на молитвата не се състои от обектите и целите, а в нейното качество, от пространството, от което извира. Молитвата се поражда от вътрешните дълбини на човека - пък че е отнесена към починали хора, които може да са в рая, може и да са в ада, няма значение. Ако външния обект е причината за молитва, то това не е кой знае каква молитвеност.