|
Великото Божие Милосърдие
Иисус Христос и прегрешилата
2013-07-26, автор: Димитър ПАВЛОВ, рубрика: Теология
Тълкувание по свети Отци на евангелие от Йоана, гл. 8, ст. 1-11
А Иисус отиде на Елеонската планина. И на заранта пак дойде в храма, и всичкият народ дохождаше при Него. А Той седна и ги поучаваше. Тогава книжниците и фарисеите доведоха при Него една жена, уловена в прелюбодейство, и като я поставиха насред, рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш? Казваха това, за да Го изкушават, та да имат с какво да Го обвиняват. А Иисус се наведе надолу и пишеше с пръст по земята, без да обръща на тях внимание. А като настояваха да Го запитват, Той се поизправи и им рече: който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък върху нея. И пак се наведе надолу и пишеше по земята. А те, като чуха това, и понеже съвестта ги бореше, взеха да се разотиват един след друг, начевайки от по-старите, та до последните; и остана Иисус сам и жената, която стоеше насред. Като се поизправи и не видя никого, освен жената, Иисус є рече: жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди? Тя отговори: никой, Господи! Иисус є рече: и Аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши
(Йоан. 8:1-11)
По време на земния живот на Господ Иисус Христос юдейският народ бил управляван по Мойсеевия Закон, или накратко Закона. По силата на неговото прилагане, хванатата в прелюбодеяние жена подлежала на убиване с камъни за извършеното прегрешение. За да бъде признато за извършено дадено престъпление, Законът изисквал най-малко двама свидетели. В конкретния случай, описан от евангелист Йоан, са налице двама доносници - свидетелите на прелюбодеянието. Но на практика, те самите, както и ръководещите ги фарисеи и садукеи, тежко нарушават Закона, защото, пак по неговата сила, те са задължени да изведат на съд не само жената, но и съответния мъж, с когото тя е прегрешила.
Законът дословно гласи: „Ако някой се хване да лежи с омъжена жена, то и двамата да се предадат на смърт: и мъжът, който е лежал с жената, и жената: тъй изтребвай злото от Израиля" (Второз.22:22); „По думите на двама или на трима свидетели осъденият на смърт трябва да умре: не бива да се погубва по думите само на един свидетел; първом ръката на свидетелите трябва да падне върху него, за да бъде убит, после ръката на целия народ: тъй изтребвай злото из средата си" (Второз.17: 6-7).
Фарисеите, садукеите и водените от тях доносници трябва да са имали някакви лични подбуди за премълчаването на мъжа прелюбодеец. Твърде вероятно той да е бил син на влиятелен член на Синедриона, или духовно, или политическо лице, и пр. Явно е обаче, че това са били хора без страх от Бога, с безсъвестно самообладание, породено от чести и безнаказани закононарушения, скрити под привиден морал.
Така тези юдейски началници взимат върху си товар, що не могат да носят: „раздават" живот и смърт не по правдата на Закона, а както тям е угодно.
Важно обаче е това, че в този случай те желаят да придадат на Христовата отсъда една чисто противозаконна насоченост с политическо-религиозен отенък, която при това се цели в Самия Него, Господ Иисус Христос: „Казваха това, за да Го изкушават, та да има с какво да Го обвиняват" (Йоан. 8:6). Става ясно, че те използват конкретния случай като добър повод да съберат неверни доказателства по замисления от Синедриона съдебен процес срещу Господа: „Рекоха Му: Учителю, тая жена биде хваната в самото прелюбодейство; а Моисей ни е заповядал в Закона такива с камъни да убиваме; Ти, прочее, какво казваш?"
Зададеният въпрос е определено коварен, змийски въпрос. Ако Господ каже да не я убиват, ще обвинят Него в нарушение на Закона. Ако каже да я убият, ще бъде обвинен от народа в коравосърдечие и безсилие.
А народът чувствал и вярвал, че Той е Месията. Хората били виждали действието на Неговата сила и милост при безбройните изцеления от най-тежки болести, при възкресяването на мъртви.
Тук обаче явните обвинители на жената и все още прикрити обвинители на Господа, допускат в дързостта си две небезопасни за тях самите грешки. За първата стана въпрос по-горе и тя доста ясно личи в думите им: „Тая жена биде хваната в самото прелюбодейство". Което означава, че свидетелите са заварили самото прелюбодеяние, т.е. те са имали и възможността, и правото да хванат не само жената, но и мъжа. Но те предпочитат да нарушат Закона и да се изложат на възможна смъртна опасност, от чисто користни подбуди, които им са по-мили от живота.
Втората има трипосочно значение. От една страна, фарисеите, садукеите и техните доносници открито заявяват, че Господ е обикновен човек, че Той не е обещаният Месия. А от друга, отиват при Него - един „най-обикновен" дърводелец по занаят - за да бъде решен случая срямо Закона?! Но нали тогава само книжниците (законоучителите) и свещениците са познавали Закона. Всъщност, фарисеите и садукеите много добре съзнавали, че Той е Месията, но не искали да Го приемат. Повече от очевидно е, че те отиват при Него, не за да им даде мнението Си по Закона, а да Го изкушат да каже неща, с които да бъде обвинен в нарушаване на Мойсеевия закон. Въпреки че със самото си допитване до Господа, те на практика признават (макар и съвсем да не желаят това), че Той е чаканият Месия. Което само по себе си е в пълен разрез с богоборческите им изявления срещу Него.
Те нарушават и още една заповед по Закона: „Иисус му рече: писано е също: „няма да изкусиш Господа, Бога твоего" (Мат. 4:7). А те, нямащи страх от Бога, Го изкушават с лукави въпроси.
Прикриваният от тях мъж очевидно не е обичал жената и с лека ръка я е оставил да бъде убита. Тя обаче изглежда го е обичала, за да се реши на смъртно опасното прегрешение. Може влечението й да е било подсилено от един мъчителен съпружески и семеен живот. Нейната жертвоготовна и безкористна обич сигурно е натежала на везните на Божието оправдание. Защото, ако при нея бе налице корист и нежелание за покаяние, то положението й сигурно щеше да бъде друго..., но неведоми са пътищата Господни. И така, жената не издава името на прелюбодейния си съобщник. Тя мълчи в състояние на ужас и очаква смъртта си, защото изключение от Мойсеевия закон не е имало. Фарисеите и доносниците са били сигурни, че тя няма да ги изобличи пред народа за укриването на прелюбодееца. Тази тяхна сигурност е била вероятно допълнително подсилена, с подходящи заплахи по отношение на нейните оставащи живи роднини и близки.
При така създалата се ситуация на неправеден човешки съд се проявява величието на Божията отсъда на Иисус Христос. И това е отсъдата на новия съд - Новозаветния, съда на милостта и любовта. Христос не осъжда никого,
ни жената прелюбодейка, ни нейния съобщник, ни доносниците със стоящите зад тях главни виновници - фарисеите и садукеите.
Единствен само Бог можел да запази в това положение живота на жената, а на нейните обвинители - да им отвори врата към спасително покаяние.
Тук Христос не обвинява пряко и на всеослушание доносниците и фарисеите в нарушаване на Закона, но прави това индиректно и тайно. По начин, по който само те да узнаят какво им казва. Христос навежда глава и започва да пише с пръст върху пясъка нещо. Нещо, което мигновено отрезвява Неговите обвинители. А те стояли най-близо до Него и само те можели да прочетат написаното. Според църковното предание и тълкуванията на св. Отци, на пясъка Христос написал името на укрития от фарисеите прелюбодеец и също Името Божие, като добавил и някои от греховете на самите обвинители.
Доносниците и фарисеите осъзнават тогава, че са на косъм от смъртта - народът можел да ги запита защо не водят и прелюбодееца. Те нямат оправдателен отговор и знаят, че ще трябва тогава да споделят смъртната присъда на жената. Но народът по правило не можел да чете, а и стоял по-далеко и назад. Така написаното било прочетено само от тези, за които то било предназначено. И после Господ казал: „Който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък срещу нея".
С тези Свои думи Той за пореден път поставя въпроса за Новия Завет пред ветхозаветните юдеи. Това е и въпросът на въпросите
- този за любовта и неразлъчната й милост.
Но много юдейски поколения, водени от слепите си водачи, водели живот в нарушение на Мойсеевия закон. По този начин сърцата им закоравели, трудно чували гласа на доброто и не желаели да бъдат изцелени (вж. Мат.13:15).
Така тук, при случката на срещата на Христос с прегрешилата жена и нейните обвинители, се сблъскват на практика Новият Завет и лицемерно-погрешната представа за Закона, носител на която е юдейското му разбиране. Това не е сблъсък между Двата Завета - Ветхия и Новия. Защото според единодушното мнение на Самия Господ Христос и на св. Отци (вж.Мат.5:17) Новият Завет е изпълнение на Ветхия Завет, а не негово отменяне.
Естественият път на любовта преминава през милостта да виждаш в другия човек себе си. Така няма да осъждаш ближния, да бъдеш безсърдечен и жесток към него. Юдеите в конкретния случай обаче не достигат до любовта, защото не допускат до себе си самата Божия милост (вж.Мат. 12:7; Мат.23:23). Без да направят нравствено усилие да проявят милост, те прилагат Закона като безсърдечна буква. Така, за непричастните на милостта юдеи, останало да изпитат силата на съвестта, която дотогава заглушавали в себе си. А тя, като глас на Троичния Бог в човешкото сърце, действа трояко: като законодател, като съдия и като изпълнител на наказанието. Под нейното въздействие обаче фарисеите и доносниците достигнали само до това да осъзнаят греха, който се готвели да доведат до край. Но милостта така и не докоснала сърцата им.
В тях се борели противоречиви чувства. От една страна, те изпитвали неприязън към Христос, дори омраза. От друга, виждали, че Той не ги питал на всеослушание пред народа защо нарушават Закона и не водят прелюбодееца. Напротив, те видели, че Господ им дарява втори живот и тайно ги подсеща да престанат с беззаконията си. Те оценили по достойнство стореното за тях от Христос и смаяни от тази божествена педагогика, в сърцата им заговорил гласът Божий - съвестта.
Според Закона доносниците първи трябвало да ударят с камъни осъдения на смърт и след тях (не по-рано) започвал да доубива грешника и целият народ. Но съвестта им проговорила, че са нарушили закона по-тежко от подсъдимата жена, която съгрешила от обич. Те разбрали, че са по-достойни за смърт от своята жертва. Страстната и духовна нечистота, затлачила се в душите им, паднала, и те, очистени от възпитанието Божие, осъзнали страшната тежест на греха си. И закоравелите от престъпления обвинители започнали да си отиват един по един, а след тях и народът, който не е можел да хвърли камък, без да е поведен от доносниците.
Жената, която вече се виждала мъртва, осъзнала, че само Бог я Е спасил от законното наказание и изповядала Христос като Господ. На въпроса Му: „Жено, де са твоите обвинители? Никой ли те не осъди?" жената отговорила: „Никой, Господи!" С това си изповедание спасената от смърт жена ни показва, че Бог е дал Закона и само Той може да прави изключение от него. Вероятно тази жена е от единиците (ако не и единствената) спасени от смъртно наказание след нарушение на Мойсеевия закон. Божият Син, Господ Иисус Христос, заедно с Отца и Свети Дух е дал Закона на евреите, и пак Той извършва (вж.Йоан.8:1-11) преминаването на този Закон - Ветхия Завет - в действието на Новия Завет Христов
- Завета на Любовта.
Изправена пред Живия Нов Завет в Плът и Кръв, съгрешилата жена първа приела действието на великата новозаветна заповед, която ограничава буквата на закона: „Нова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго" (Йоан.13:34).
Спасена от Божията любов, жената вече вярва в Господа и със сърцето си разбира, че Ветхият Завет отминава и е дошъл Новият Завет. Тя е от безкрайно щастливите хора, видели Този Нов Завет с очите си и чули думите Му: „И аз те не осъждам. Иди си и недей вече греши". И тъй като думата Божия е вечна, тя е получила от Него уверение, че е спасена; уверение, че до самата й смърт Бог ще й помага да не прави грехове, за да принесе плод достоен за покаяние.
Накрая, като най-обобщен израз на това евангелско събитие можем да кажем, че този евангелски перикоп благовести следното:
а) Господ Иисус Христос е Бог, признат както от вярващите в Него, така и от враговете Му книжници, фарисеи, садукеи. И последните нямат оправдание, че не са знаели, че разпват своя Месия;
б) Отмяна на действието на Ветхия Завет от Самия Господ Иисус Христос и продължаване на Завета на по-високо ниво това на Любовта.
Жената от този евангелски перикоп дължи живота си - земния и вечния - на срещата си с Господа Иисус Христос. Дай Боже, и ние да имаме такава среща с Господа. Амин!
Публикувано за първи път в „Църковен вестник", бр.9, 2012г., под заглавие: „На границата на двата Завета"
Ред.: А. Хр.
|
Какво "пишеше с пръст по земята" ?
Какво "пишеше с пръст по земята" ?
