|
В отговор на:
Истината не винаги е благоприлична - та нима предшественика му не предпочиташе да стои и той в сянка.
Първата част на фразата Ви е много вярна. Въпреки това, ако сме любители на истината или евангелската светлина, трябва да я указваме какъвто и да е рискът. С други думи казано, давам си сметка какви неблагоприлични неща казвам, че ме четат онези, които са заинтересовани. Преди години телефонираха дори на моя близка да не пиша в този си стил тук, ако не искам да имам проблеми.
При всичката ми критичност към екипа на портала "Двери", дълг на съвестта ми е да подчертая, че за момента само те се опитват да кажат истината във възможната благоприлична форма.
Многократно "Двери" указа на неканоничния и повече от странен факт, че Българският патриарх не стои на катедрата си в София, а в Русе? Защо ли? Ако се спазва Устава на Б.П.Ц., отдавна би трябвало да се проведе избор на нов Русенски митрополит, но не би! Задкулисно или в църковната кухня се говори, че патриаршеският избор е фиктивен и номинацията на дядо Неофит е плод на много вътрешни преговори и договорености. Това колкото и невероятно да изглежда, обяснява безделието на Патриарха. Исках да вярвам, че поне този избор е каноничен, но се оказва, че не е. Синовете човешки са по-досетливи и пипат тънко.
Всеизвестна тайна е, че патриархът е тежко болен. Някои благоразположени към неговата личност архиереи са били в недоумение защо се нагърбва с този пост, знаейки, че по човешки казано, дните му са преброени. Той също го съзнава и ако болееше за Църквата, да би имал друго поведение, но явно се бои от нещо или някои. Изявата му е като на пионка или кукла, чиито конци на механизма се дърпат от кукловод.
И аз не проумявам защо е приел патриаршеството или по-скоро да влезе в играта след като нищо не променя в живота на агониращата Б.П.Ц. Нещо повече дори! Патриарх Неофит съзнателно демонстрира масонските си симпатии и това е несравнимо по-страшно от дискретността на дядо Максим.
Дядо Максим бездействаше в името на вътрешния мир, но не е бил номиниран за патриарх по задкулисно договаряне. Партията "мила", която ни водеше към "светли бъднини" решава да го наложи заради бездействието му и го налага. Дядо Максим съзнава всичко това, но имаше и чувство на отговорност, противостоейки според силите си на някои отстъпления. После, дядо Максим беше напълно изолиран сред митрополитите и нямаше друг избор, освен да поддържа външния мир на расоносните бандити.
При дядо Неофит нещата са коренно различни. Бидейки най-приблеженият на патриарх Максим човек в България, той действаше задкулисно против дядо Максим.
Той преговаряше задкулисно с т.н. "разколници" и той договаряше шашмалогиите.
Когато през 1992 г. беше решено тайно да се свика "събор" (тайната я огласих във в-к "Дума" тогава) и се свали патриарх Максим в полза на дядо Дометиан, Неофит беше в играта и самият той води тези задкулисни договорености.
Когато патриарх Максим се противопоставяше всячески на църковното въвличане в мафиотската игра с банкерството, пак дядо Неофит въвлече Б.П.Ц. в тази игра. Това ме кара да мисля, че още тогава той е действал като убеден и активен масон.
Затова масонското крило в Синода се съгласи на компромисното неканонично номиниране на митрополит Неофит като кандидат за патриарх и затова всевластният и всесилен Кирил Варненски не отреагира, както и фаворитът по гласове митрополит Галактион или който и да било друг. Дядо Гавриил можеше да се противопостави, но видимо неговото унищожено досие го е задължило да защити играта с хвърлянето на пясък в очите.
И така нататък, и т.н.
Редактирано от Prokimen на 01.11.13 22:27.
|
Re: Рожби ехиднини [re: Exaybachay]
