Брате Тимотее,
Не зная що за изкушение ме споходи, та погледнах в клуба и забелязах твоето "Сбогом". Хвърлих бегъл поглед и не съм чел нито писаното в "Сбогом", нито в тази тема, която е провокирала "прощалния" ти стон.
Ако трябва да отговоря нещо кратко и ясно, бих повторил казаното от модератора:
В отговор на:
Кои са тези съвременни “зли” хора, наречени от Христос “рожби ехиднини”? Разбира се, това са всички еретици
хич не се разбира. това са онези попове, дето са попове само по униформа.
Ако разбирам правилно, ти си смутен или съблазнен, че никой не мисли за спасението си. В крайна сметка, то си е лично дело или отговорност на всеки един.
Това за "рожби ехиднини", ще си призная, че съм объркан духом и не бих дръзнал да правя тълкувания и да отправям обвинения.
Брате, ще ти изповядам с риск да дам материал на враговете си.
Преживях няколко духовни кризи и последната беше тези дни, когато бях за кратко в София. Определено и окончателно съм убеден, че по-лоши ехидни от нас православните християни във всичката им календарна многоцветност няма и едва ли може да има. Нещо повече, изповядам убеждението си, че съвременната църковност не спасява никого и е връх на човешко падение. След толкова години загубени в църковната какафония, днес не намирам, че видимата реалност е моята вяра. Не мисля, че някой нормален християнин би трябвало да постъпва в съвременен български манастир.
Смятам, че вече не е време за проповед, а за самоизолация в "скришната " ни стая и всеки да се подвизава според личното си разбиране. Докато Бог не посети България с национална катастрофа, никой няма да отвори сърцето си за поклонение на Бог в дух и истина.
Срещнах критичен тон, че клубът не е вече "Православие" и че се толерират писанията на всички останали, освен православни.
Откровено казано, аз отдавна съм престанал да общувам с православни християни, освен с трима свещеници.
С нехристияни можем да събеседваме за етика, наука, култура и какво ли не. Колкото един християнин се сили да се представя за набожен човек, толкова повече ме плаши и бързам да се отдалеча.
Тези дни вървяхме с един патриаршески свещеник по една централна и многолюдна столична улица. Изведнъж съзрях една църковна личност, подхранваща сензационната журналистика с деянията си. Моментално влязох в един магазин за да не влизам в контакт с църковното лице. Свещеникът много ми се смя и критикува за тази ми постъпка, но в крайна сметка се съгласи, че би било по-добре да не се спира с лицето, защото неволно ще си сложи въглени на главата. Да, какви времена доживяхме да избягва човек големите духовници за да не го отъждестви улицата с чуждите скандали във видимата църковност, която няма Христа за Бог.
Видях в други форуми интересни снимки и се заинтересувах що за сгради, що за шадравани са това. Оказа се, че било най-посещаваният софийски манастир "Св. Мина" с чудотворна икона с лика по-скоро на Распутин в кв. Обрадовци. Заведоха ме за да задоволя любопитството си. Какъв кошмар! Този нашумял вертеп е същинската визитна картичка на съвременното българско православие с благодатната вода от аязмото, напояващо се от отпадачните канали на цяла София. Черешката на историята беше нарисуваният Дядо Мраз на вратата на църковния магазин за свещен бизнес с глупости и чиста проба идоли, които нямат нищо общо с православната иконография. Нищо общо с православната иконопис нямаха окачените идоли в един от параклисите, а и в помещението с много дивани, където ставали кръщавките . Ако църковната власт продължава да налага такива идолни рисунки за канонична иконопис, то по-скоро протестантското виждане ще е по-богоугодно, отголкото идиотските мацаници, развращаващи духовността на тълпата.
Шокираха ме и други истории за дарения на бизнесмени. Сега е модерно бизнесмените с проклети пари от потта на екплоатираните нещастни работници да се надпреварват да правят дарения на църковните капища без пастири и без същинска молитва към Бог, Който няма нужда от баене, а от поклонение в дух и истина. Духът ни е повреден и поклонението ни е за осъждане, макар някои и да обикалят всички храмове и да са първи на празничните шоу програми, подменили богослуженията.
Аз съм потресен и отново изповядвам, че моята вяра е различна от тази ужасна действителност.
В контекста на твоята тема, мисля си, че съвременната църковна видимост е естествената среда за развитие на рожбите ехиднини, каквито дори богоборците не биха могли да изобретят.
Само жестоко гонение или национална трагедия биха допринесли за духовно отрезвяване. Дотогава, ехидните са в църковната среда, която ги създава, подранва и множи.
Редактирано от Prokimen на 11.07.10 00:32.
|