лутането идва от съзнато избраната духовна слепота
смисъла и достоверността на това твърдение зависи от вас Prokimen - така написано може да казва диаметрално противоположни неща, за това контекста идва от човека, който го е казал, а не от принципна постановка.

От една страна - да така е наистина, хората сами избират духовната слепота и това не бива да ви изненадва. А защо го правят - нека да разкажа няколко анекдота .... е сега ще стане баш дълъг коментар, но вашия пост е много интересен и макар кратък, засегна твърде много неща.

"В някакъв далечен тренировъчен лагер, един взод се завръщал към поделението след цял ден маршируване под изгарящото слънце
- Ама, че живот - казал един нов войник - на километри от всичко сержантът се мисли за Атила Хунски, няма жени, няма пиячка, няма как да се махна, а отгоре на всичко, обувките ми са с два номера по- малки.
- Не се примирявай с това друже - му рекъл стоящия до него войник - защо не си поискаш друг чифт?
- Едва ли - бил отговорът - да ги събувам е единственото удоволствие, което имам."

Обръщал ли си внимание колко щастливи са хората, когато разказват за нещастието си? Може би няма да ми повярваш, но те дори си плащат за това, ходят на психоаналитици да разказват страданията си - да плащат си за това, някой ги слуша с внимание и те са щастливи. Хората продължават да разказват за страданията си отново и отново, и отново - дори ги преувеличават, доукрасяват ги, правят ги да изглеждат още по- големи, без да споменавам имена можеш да наблюдаваш това и в този клуб. Защо? - нямат нищо освен нещастието си, което да заложат, но хората се вкопчват в познатото, в близкото, а страданието е всичко, което познават, то е техния живот, нямат нищо за губене, но толкова ги е страх да го изгубят.

"Един мъж седеше в купето на влака, срещу него бе седнал свещеник с кошница за пикник - мъжът нямаше какво друго да прави, за това просто зяпаше свещеника. След известно време свещеникът отвори кошницата и извади малка покривчица, която внимателно постла в/у коленете си. След това извади стъклена купа, която постави в/у покривката - после извади нож и ябълка, обели ябълката, нарязa я и постави парченцата в купата. Псоле взе купата, наведе се и изсипа ябълките през прозореца. След това извади един банан, обели го, наряза го, постави парченцата в купата и ги изсипа през прозореца. Същото направи с една круша, ананас, малка кутийка череши и бурканче сметана - изхвърля всичко през прозореца, след като внимателно ги беше приготвил. След това избърса купата, изтупа покривката и ги прибра пак в кошницата. Човекът, който смаян бе наблюдавал свещеника, най- сетне го попита:
- Простете отче, но какво правите?
Свещеника хладно отвърнал:
- Плодова салата.
- Но вие я изхвърлихте цялата през прозореца - възкликна мъжът.
- Да - отвърнал свещеника - мразя плодова салата."

Хората продължават да мъкнат със себе си нещата, които мразят, те живеят в омразата си - продължават да разкървавявят раните си, така че да не зарастнат, не им позволяват да бъдат изцелени, продължават да си играят със старите си рани, така че да останат свежи в паметта им, защо - по простата причина, че те са всичко, което имат.

"Настрадин Ходжа паднал в една отходна яма и не можел да излезе, за това почнал да вика:
- Пожар! Пожар!
И след няколко часа пожарникарите пристигнали
- Тук няма пожар - възкликнал водачът им - защо крещите "пожар" ?
- Вие какво искате да крещя - попитал Настрадин - лайна ли? "

Егото е такова, че дори да е в ада, няма да го признае - то ще продължава да се гримира и украсява. И последно, един изключителен стих, който лично аз, като го прочетох останах потресен - не е много труден за разбиране, но е много трудно да го приемеш, стихът е на Рабиндранат Тагор.

" Търся Бог откакто се помня, от много, много животи, от самото начало на съществуването. Понякога го виждах край някоя далечна звезда и ликувах, и танцувах, че разстоянието, макар и голямо, не е невъзможно за прекосяване. И пътувах, и достигах звездата, но докато я стигнех, Бог беше вече отишъл на друга звезда. Така продължаваше от век на век.
Предизвикателството беше така огромно, че не спирах да се надявам срещу самата надежда .... Аз трябва да го намеря, погълнат съм в това търсене. Самото търсене е толкова интригуващо, толкова мистериозно, толкова пленително, че Бог почти се е превърнал в оправдание - самото търсене е станало целта. И, за своя изненада, най- сетне достигнах една къща на далечна звезда с табелка на врата: " Това е домът на Бог". Радостта ми не знаеше граници - най- сетне пристигнах! Втурнах се по многото стъпала, водещи към врата на къщата. Но когато доближих до вратата внезапен страх обзе сърцето ми. Тъкмо да почукам и се вцепених от страх, какъвто не бях изпитвал, немислим и несънуван. Този страх беше: ако тази къща наистина е на Бог, тогава какво ще правя след като вече съм го намерил?
Сега търсенето на Бог се е превърнало в самия ми живот, да го намеря би било равно на самоубийство. И какво ще правя с него? Никога преди не бях мислил за всичко това. Трябвало е да помисля, преди да започна търсенето: какво ще правя с Бог?
Взех обувките си в ръце и тихомълком бавничко заслизах обратно, боейки се, че Бог може да чуе шума, да отвори вратата и да каже:" Къде отиваш? Тук съм, влез!" И когато слязох по стъпалата побягнах надалеч така, както никога не съм бягал преди, и от тогава отново търся Бога, диря го във всички посоки, избягвайки къщата, в която той наистина живее. Сега знам, че тази къща трябва да бъде заобикаляна. А аз продължавам търсенето и се наслаждавам на самото поклонническо пътуване"

Прозрението в тази история е толкова всеобхватно ..... Има търсачи на истината, които никога не са се замисляли: какво ще правя с истината? Не можеш да я изядеш, не можеш да я продадеш, не можеш да станеш президент, защото имаш истината. Най- много, ако имаш истината хората да те разпънат на кръст. Тагор казва " дълговете ми са много, грешките - големи, а срамът ми - скрит и тежък, и все пак когато дойда да се моля за доброто си, изтръпвам, да не би молитвата ми да бъде чута" и в това е много прав, защото за тези неща е хубаво да се говори: Бог, истина, доброта, светлина. Хубаво е да се пишат трактати в/у тях, университетите да те удостояват с титлата "доктор по философия", църквата да те канонизира за светец, да ти дават за това Нобелова награда, хубаво е да се мисли за всички тези неща, да се пише за тях, но ако наистина ги изпитаме, ще загазим. За това и Тагор казва "боя се молитвите ми да не бъдат чути". Из всички свещени писания, които съм чел не срещнах едно мое прозрение - след като създал света за шест дни, последното нещо, което Бог е сторил е да унищожи ушите си, оттогава той не чува нищо и добре, че Господ е глух, та не чува молитвите ни, защото в противен случай, всички ние бихме загазили. Молитвите ни биха ни създали проблеми, защото в сбъднатите си молитви ще бъдем толкова романтични, че ще поискаме велики неща, с които няма да можем да живеем, които ще бъдат твърде тежки и ще се намесят в така наречения ни живот - който инак си тече гладко, макар и мизерно.

Хората не разбираме, че истината се превръща в кръст и животът става тежък. Истината е станала отрова за Сократ. Истината е станала смърт за Ал- Хиладж Мансур. Истината е станала разпятие за Исус Христос, а ние се молим " Господи дай ми истината - дай ми качества, които са божествени". Но за да можем да се радваме и на мизерния си живот, и на прекрасните си молитви, Бог отрязъл ушите си. Молитвите ни няма да бъдат чути - за това хората си оставаме ревниви, гневливи, изпълнени с омраза и егоизъм, и можем да продължаваме да се молим на Бог " направи ме смирен и понеже "блажени са кротките" направи ме кротък".Това е толкова добра подредба, такъв добър аранжимент - продължава от хилядолетия.

Тагор посочва една дълбока истина - наистина ли искаме Бог? Наистина ли искаме истината? Наистина ли искаме тишината? Аз се запитах и бях честен със себе си, и се почувствах засрамен - нямаше как да не приема, че не искам истински тези неща. Наблюдавал съм вярващите - те просто се преструват, че се молят, защото знаят, че от много години се молят и нищо не се случва, не се страхуват, могат да продължат молитвата си, нищо няма да се случи. А ако веднъж нещо започне да се случва, тогава това е проблем - ако изведнъж нещо започне да расте в живота им, то не расте и в сърцата на тълпите, които ги обкръжават, и тогава те ще станат странници, чужденци. А тълпата никога не прощава на чужденците, тълпата никога не прощава на странниците, тя ги унищожава, налага се да ги унищожи, заради собственото си душевно спокойствите. Човек, като Исус е непрестанен източник на неприятности, защото той напомня на хората, че те също могат да бъдат така красиви, също така блажени, също така истинни и от това боли, човек като него, кара другите да се чувстват по- низши, а никой не обича да се чувства по- низш. И има само два начина да не се чувстват низши - единият е да станат извисени, това е трудния, дълъг и опасен път, защото ще трябва всеки да го извърви сам. По- простия начин е да бъде унищожен този човек, който ги превъзхожда, тогава цялата тълпа става от равнопоставени, никой не е извисен и никой не е нищожен, всички са коварни, всички са измамници, всички са престъпници, всеки по своя си начин - всички са на една и съща лодка и прекрасно разбират езика си. За това хората без да са религиозни стават християни, будисти, хиндуисти или мохамедани - религията е стратегия, за да се избегне религиозността, религиозния човек е просто религиозен, той не е нито будист, нито християнин, нито хиндуист, нито мохамеданин - няма нужда да бъде, той е истинен, искрен, състрадателен, любящ, той е човечен.

Така, че да - наистина хората съзнателно сами избират духовната слепота, защото се страхуват да се отеглят от тълпата, а тълпата винаги е била сляпа, за да участваш в целия маскарад, трябва и ти да избереш слепотата, такова е правилото на тълпата "да си като другите".

Но от друга страна, защо не си прав - защото духовната слепота не можеш да я избереш съзнато, самото осъзнаване ще ти пречи да я избереш, за да избереш духовната слепота, ще трябва да оставиш съзнаването, друг начин няма. Но в случая по- скоро иде реч за езикова подробност - ясно ми е, че имаш предвид "преднамерения" избор.


п.п. а понеже спомена Юда, да кажа само нещо пък евентуално друг път можем да обсъдим неговата роля по- подробно. На мен са ми направи впечатление някои неща при Юда - в контекста на зебележката за пълноценната употреба на сивото вещество, споменаването на Юда е неуместно, тъй като той е бил "умния" сред учениците на Исус.

претегли една кофа с лайна и една кофа с желания - и виж коя тежи повече