. . .Рим не се е вярвало в непорочното зачатие даже до края на ХVІ век. А големият богослов на Римската курия Белармин (1542-1621) е заявявал, че не би могло от честването на въпросния празник да се заключава за вяра в непорочното зачатие (Le nouveau dogme…, p. 83).
Според неговите изрични думи „главната основа на празника на зачатието не е непорочното зачатие, а просто зачатието на бъдещата майка Божия”.
Появилите се по това време противоречащи един на друг папски декрети относно този въпрос са резултат от различните и често най-противоположни влияния над папите от страна на някои влиятелни личности и силни ордени. „С тези различни влияния, които са се налагали едно след друго на папите или на римските конгрегации – казва римотаколикът-автор на анонимно написаната книга Le nouveau dogme en présence de l’Écriture Sainte et de la Tradition catholique”, – се обясняват противоречията, които се срещат в техните декрети до последно време. Човек сега разбира, защо службата на непорочното зачатие, премахната в 1678 година, е била разрешена следващата година; защо папа Пий V, доминиканец, не е бил съгласен с непорочното зачатие на францисканеца папа Сикст ІV; защо папа Александър VІІ е говорел в своята була “Sollicitudo” за непорочното зачатие, когато папа Климент ХІ е допускал само служба на зачатието на непорочната Дева и се е разгневил твърде много против един италиански епископ, който, обнародвайки булата, я напечатал с израза непорочно зачатие… Актовете на папите и на римските конгрегации от Сикст ІV до наши дни (тоест до 1854 г., ск. м.) са били противоречиви; всеки човек, който е безпристрастен и без предразсъдъци, ще признае тези противоречия като несъмнени факти; и от тях той ще заключи, че непорочното зачатие, отхвърляно положително от Църквата до Сикст ІV, е било признавано от това време, но само от някои папи, на които са противоречели други папи, облечени в същия авторитет” (р. 82-82).
Едва през 1847 година, тоест седем години преди провъзгласяване на новия догмат, Ватиканът прибавил в службата за този ден прилагателното “immaculata” към съществителното “conceptio” и подготвил по този начин узаконяването на неправилното ново учение, внедрявайки го в съзнанията на вярващите чрез мощните средства на богослужението.
Но щом това говорят фактите на историята, представяни в този вид от римокатолически автори, могат ли да бъдат прави твърденията на имакулатисти като Пасалия, епископ Малу и др., че в празника „Зачатие Богородично” още от самото му начало се е празнувало непорочното зачатие на св. Дева Мария както в източната, така и в западната Църкви? (Le nouveau dogme…, p. 72-77).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите