Напротив, царят се е опитвал да избяга, но Джордж 5-ти не му е дал убежище. По-долу ще постна историческо обяснение по случая, но има и още много информация за това в нета, проучи въпроса. Това, че е бил благочестив не значи, че трябва да бъде канонизиран, когато бъде убит. Не е убит защото е християнин, а защото е цар-т.е политиюеско убийство. И мюсюлманин да беше пак щяха да го убият. За лично страдание няма канонизация или всеки човек би бил достоен за такава, защото няма човек, който да няма страдание в живота си.

Убийствен довод е този за това, че понеже Серафим е търсил Бог цял живот, то той няма как да е извършил нещо неугодно на Бога. По тази логика Юда е светец също. Той е търсил Бог цял живот и само накрая малко се е объркал и то пак по добра и духовна причина-той е сметнал за неправилно изливането на скупоценно миро по краката на Исус, когато с парите от него е могло да бъдат нахранени бедните-т.е напълно Богоугодна мотивация. Този пример с Юда показва пълната несъстоятелност на довода, че една предполагаема святос е доказателство, че каквото и да извърши човек то без съмнение е свято.

За мотивацията....пътят към ада е послан с добри намерения...Не само мотивацията е важна, а конкретната постъпка и характера и. Едно време с добра мотивация са лекували хората с живак и по този начин са ги убивали-правилна ли е постъпката тогава? С добра мотивация Брейвик застреля десетки души, прочети писмото му. Абсурдно е една постъпка да бъде оценявана само по мотивацията.

Ако аз те убия, значи съм те убила. Каквато и мотивация да съм имала, това е без значение, това действие е грях.Нищо произволно няма в това.

Ако Серафим беше искал Бог да пощади живота на този човек е трябвало просто да се моли за това и ако е било Божията воля той е щял да живее-не мислиш ли? Намесването на трето лице и убийството му с духовни средства вече вкарва цялата работа дълбоко в сферата на магията и е крайно шокиращо и съмнително. За мен това е голям червен флаг. Истъината е, че ти просто се чувстваш лоялен на православието и искаш да защитиш на всяка цена това, което е определно то някоя православна църква, без реално да можеш да го защитиш и да можеш да дадеш смислен отговор на псотъпката на Серафим. Аз пък съм на позицията да изпитвам нещата.





George V visits the Western Front, c.1918 George V visits the Western Front, c.1918 © The British sovereign, in the person of King George V, handled things much better. Confining his military activities to the occasional inspecting of troops, he met the threat of social unrest by identifying the crown with the day-to-day wartime lives of his subjects: visiting hospitals, touring factories, conferring decorations. He changed the German name of his House - Saxe-Coburg-Gotha - to the undeniably British one of Windsor.

...the Russian Imperial family was left to its fate.

But possibly the best illustration of the British monarch's ability to preserve his own best interests was in the matter of a place of refuge for the Russian Imperial family. In spite of his government's offer of asylum, George V argued against it - why? He realised that, to most of his subjects, the Tsar was a bloodstained tyrant, that the Empress Alexandra was accused of being pro-German and that this was no time for a constitutional monarch, apprehensive of his own position, to be extending the hand of friendship to an autocrat - however closely related. So the Russian Imperial family was left to its fate.