Димитър Павлов - ако е този, за който си мисля, ще се караме. Тука има много сантименти и превзетости

"Според църковното предание и тълкуванията на св. Отци, на пясъка Христос написал името на укрития от фарисеите прелюбодеец и също Името Божие, като добавил и някои от греховете на самите обвинители."
такова нещо не пише в библията - това е свободно тълкувание, в което по принцип няма лошо, но все пак учението на Исус не е предназначено само за малки деца, подозирам, че този анализ също.

"В тях се борели противоречиви чувства. От една страна, те изпитвали неприязън към Христос, дори омраза. От друга, виждали, че Той не ги питал на всеослушание пред народа защо нарушават Закона и не водят прелюбодееца. Напротив, те видели, че Господ им дарява втори живот и тайно ги подсеща да престанат с беззаконията си. Те оценили по достойнство стореното за тях от Христос и смаяни от тази божествена педагогика, в сърцата им заговорил гласът Божий - ­ съвестта. "
и такова нещо не пише в библията - кому са нужни такива допълнения?

Това е описание на най-стария конфликт познат на човечеството - този м/у книжника и мистика. Когато тръгнеш да оспорваш мистик, не знаеш в какво се въвличаш - просто няма как да знаеш и в случая има хвърлени камъни, но не ги виждаш, Исус е хвърлил техните камъни по техните глави, били са големи ербапи, но Исус си ги е поставил баш на мястото им.

Учението на Исус е учение над закона - самият израз "Божи закон" е грешен, няма такова нещо, като закон от Бога, законът е социално явление, в него няма нищо божествено, той е просто необходимост за благото на обществото. Любовта е онова, в което има нещо божествено - законите са променят с времето, но любовта винаги остава, нейната фактологичност е неизменна и неподвластна на времето, но в правилата, в законите няма нищо върховно, в тях няма нищо от Бога, те са просто средство, необходимост. Десетте заповеди са създадени от Мойсей, те не са от Бога, не биха могли да бъдат - тези десет заповеди са човешки правила на играта, примерно: "не кради", защото собствеността е индивидуална, но ако играта се промени и собствеността стане обща, тогава "не кради" няма да е кой знае какъв закон. Кражбата е възможна, само ако има бедност - хората са гладни и бедни, и крадат, но ако обществото е охолно (каквото все някой ден ще стане) и има много, и в повече, тогава кой ще краде?! Тогава заповедта ще изчезне, просто няма да има нужда от нея. Така, че десетте заповеди са социални - всички закони са социални и Мойсей е дал основата на обществото, а Исус е дал основата на индивида, Мойсей носи закона, Исус носи благодатта, законът е от ума, любовта е от Бога. законът е за обществото, любовта за индивида, законът е как да се държиш със другите, любовта е как да се държиш със себе си, любовта е вътрешно разцъфване, законът е външно изпълнение. И това е разказано в тази притча - в Бога любовта успява, а законът се проваля, докато в света е обратно, законът успява, а любовта се проваля, но кой го е грижа за Бога.

Евангелието е схванало най-точно същността на Исус: истина и благодат. Той е бил истинен, дълбоко истинен до самата си сърцевина - до крайно истинен, тъкмо за това си е навлякъл толкова неприятности, съвсем очакван развой на събитията, докато Мойсей е бил типичен политически революционер, един от най-добрите реформатори познати в историята на света.

Така, че - не, че Бог прави изключение от закона, няма такова нещо, защото първо този закон не е от него, Исус дава нещо повече от закона, нещо за което закона е в услуга и ако трябва закона ще се промени, защото нещото е от Бога. (и фактически точно това се получава)

биа мъ кабела яко, а дофторете съ безпомошни