Има "универсален" морал, но историята ни доказва, че той е много крехък и се поддава на манипулация. Освен това им фактори, които ако мога да се изразя така, притъпяват морала. Имаме стойности за морал - висок, нисък и т.н. Всеки би си вял байрака както му дойде ако не съществуват стройни системи било то и религиозни, индивидът не съумява да се контролира и при първото неудобство изпада в крайности, дори нелепи такива (убива за пет лева, примерно).

Въпросът е какво всъщност означава "универсален" морал.


За това не съм в унисон с ентусиазма на Докинс за стабилното бъдеще на прекрасния атеистичен свят (изобщо на каквато и да било мода за свят обитаван от човека, такъв какъвто го познаваме). Той приписва голяма част от историческата вина на религията, дори на една място споменава нещо от типа на това, че Светът би бил по-добър без религия, което е много спорно твърдение.

Първо, нямаме опит с големи нерелигиозни общества. Имаме опит със смесени такива стъпили на някаква наследена база, градена на предимно в религиозен модел. Тоест, ние не можем да изключим и ролята на религията за моралните системи. И в положителен, и в отрицателен план.

Второ, първобитните общества също спазват ритуалност. Логично е да изведем връзката религия-морал при тях. Ето един скорошен парадокс в съвременната морална оценка на канибализма в предходен период. Полинезийските канибалистични ритуали "не са канибализъм в този смисъл" (цитирам от документален филм) защото имали религиозна основа (изяждане на части от врага, жертвата). Докинс би казал, че това е поредния пример за "оправдаване по религиозна мотивация", а може би пак би обвинил религията за такава поведенческа форма. Това според мен е погрешното разглеждане на въпроса, за което споменах снощи.

Нито едната, нито другата страна е права. В горния пример имаме наличието на канибализъм. Не следва да го изваждаме от контекста му по религиозни мотиви (не е канибализъм в онзи му смисъл...интересно в какъв друг смисъл е). В светлината на изначалния, универсален морал пак щяхме да имаме канибализъм по една или друга причина, щом моралът ни изобщо го позволява под какъвто и да било предлог (религията е продукт на нещо друго).

Трето. Невъзможно ни е да оцелеем (до сега никога не сме го правили) без универсализацията. Универсалност в рода, общността (родово-общински), големите структурни единици, държавата, в световен план. Като в критични (а и не до там критични) ситуации моралът ни е изменчив. Моралът ни се нагажда. Търпи промени според обекти, обстоятелства, условия и т.н. Изцяло е зависим от оцеляването на вида. За което определено вината не е в религията, а в самия морал и в Природата.

Моето лично становище е, че живеем в променлив, крехък свят, базиран на често жестоки природни закони. Ако се изживяваме като високо морални същества изключително бързо ще изчезнем като вид. Ние взимаме примерите си от самия свят, което е неизбежно, защото Светът ни е такъв. Свят на хищници, на непостоянна климатична обстановка, на катаклизми и прекалено малък за да понесе прекаленото количество на един вид (винаги напомням, че за 100 години станахме 7 милиарда от едва 1). Което срива теорията за "универсалния" морал при първата наистина екстремна ситуация (говорим за катаклизъм в отдавна забравени мащаби). Веднага се връщаме в животински (да си го кажем безморален) вид, където само яденето, сигурността, егоизма и оцеляването имат значение и не важат никакви морални закони. Теоретично ние имаме морални задръжки само при наличието на повече шансове за оцеляване. Колкото повече се намаляват те, толкова повече моралът ни в общ план ще отива по дяволите.

Което показва, че и "високият" атеистичен морал съществува само в здрава среда. Няма ли я - довиждане моралче. Религията е проява на истинската ни същност.

Редактирано от abyssinia на 02.05.13 09:33.