|
Хапчетата са направени за хора, които като им се случи нещо логично, и полудяват
Или разни спиритуалисти, които виждат бъдещето, и са вечно надрусани с успокоителни, изживявали чуждото нещастие.
Мисля, че горните твърдения успешно се вписват в този тест:
И аз нямам обяснение защо хората плачат за щяло и нещяло. Аз плача много лесно, над всичко - книга, филм, музика, мисъл, едно изречение може да ме разплаче, дори когато няма връзка с мен - няма логика. Дори ми е по-лесно да вляза в кожата на чуждото страдание и да се разрева от болка и безсилие, отколкото за собствените си - заради мой личен дискомфорт плача значително по-рядко. Това е много гадна дарба, винаги ми идва да се нашамаря, когато ме нападне емоцията. Не докосвам антидепресанти и наркотици, дори обезболяващи не пипвам, освен аналгин в краен случай. Изтърпявам си плачливото безутешно състояние като пич - мисля, че е нещо подобно на това да се родиш без крака. Приемам, че не мога да ходя сама, за разлика от ходещите и тичащите, и се радвам на "сакатия си живот" пълноценно. Все едно, не мога да го променя. Дори си мисля, че е естествен. Някакви учЕни го обясняват с прекомерна емпатия, нещо като дефектен ген.
Балимумамата кое е нормално - това, дето учЕните и още 10 човека го твърдят или АЗ!
|
Re: Моралът и Сам Харис [re: loverrock]
