Мислиш ли, че не знам за духовните тела? Всеки православен християнин знае за това, разбира се. Проблемът на Тимотеевото изказване обаче е съвсем другаде. Той е в това, че мисли тленното тяло като нещо дефинитивно, същностно повредено (нещо близко до протестантския фатализъм). А това изобщо не е така. Ако беше така, тленното тяло трябваше задължително да претърпи унищожение, а ние добре знаем, че живите по времето на Второто пришествие така и няма да са вкусили от първата смърт. Техните тела ще бъдат преобразени, без да възкръсват от гроб. Именно този момент убягва на повърхностното, философски нетренирано мислене, което се задоволява с грубата интуиция и си остава на ниво "кратък курс по вероучение". Ако кажем, че сегашните тела са действително боклук за изгаряне, но не и онези другите, духовните, правим една кардинална грешка. Тази грешка се състои в това, че отричаме континюитета на телесността, който лежи в основата на идеята за възкресението. Един вид приемаме, че човек има не едно, а две тела - едното тук, а другото за вечния живот. Тялото обаче е само едно и именно в това е чудото! Тялото не се унищожава, за да се замени с някакво друго, а се възкресява, за да живее вечно. Това ще бъде все същото наше тяло, само че изцелено, въз-пълнено, осъществено. Не тялото е за изгаряне, а неговата болест! Ти като лекар трябва да имаш много ясно съзнание за това, Фамулус! Недопустимо е подобно повърхностно разбиране за дългогодишен християнин! Всеки радикализъм като този, който Тимотей демонстрира тук от години, е плод на гордия, но груб разсъдък, който редуцира реалностите, за да ги направи по-лесно контролируеми за въображението. Така прави човекът, който вярва с ума си, а не със сърцето си, който иска да контролира положението, който иска на всяка цена да знае, че е спасен. Страхливият егоистичен човек, който няма сърдечна вяра, се изхитрява, като си служи с такива механизми на рационализация и самовнушение. От една страна той вече е спокоен за себе си, защото си е научил урока, а от друга вече има предостатъчно време, за да пренасочи вниманието си изцяло към другите, да ги назидава, поучава и прочие. Едно откровено самодоволство, което обаче е симптом за самопрелъстяване. Една много честа фраза на Тимотей е "Просто, нали?". Той е убеден, че всичко е много просто, затова и всякога представя истините на вярата в някакъв осакатен, опростачен, отблъскващ вид. Нещата действително са "прости", но те се постигат със сърдечна простота, а не с ограничен и същевременно дързък ум.