Скоро чух, че в момента тече едва ли не активно мероприятие срещу Църквата. Да припомня обаче, че сега мина и списъкът с доносниците-учени. Факт е, че сегашната власт при целия си идиотизъм се опитва уж да покаже някакъв антикомунизъм и случващото се е част от тези опити.
За мен е жалко, че обществото обърна далеч по-малко внимание на учените-доносници. Ето тук им е мястото на подозренията за медийно-властова завера срещу БПЦ. Защо нямаше толкова шум около конформизма на историците, да речем?
Може би и защото на журналистите не им стига акълът да проумеят, че не само църковните неуредици са важни.
Ще си призная нещо като опущение. Лично аз проявих двоен стандарт. Няколко мои обичани преподаватели се оказаха доносници. Не ги осъдих, дори се опитах да ги разбера и оправдая в себе си. Защото познавам страхотните им научни постижения. Но не мога да се отнеса по същия спокоен начин към владиците ни. Може би защото не гледам на владиците ни като на личности, а само като на въплъщението на една голяма идея. Сега пред очите ми рухва един мит - митът за чистотата на Църквата. Разбира се, че този мит отдавна е съборен, но все пак е шокиращо да прочетеш такъв списък за свое време. Някак си от учените не очаквам друго освен наука и затова не съм толкова разочарован. Докато от владиците не съм очаквал друго освен морал и затова ми е толкова по-горчиво.
Но с какво право очаквам това или онова от други? Очаквам ли нещо от себе си? Надявам се, че да. И наистина се надявам, че по-свестните ни митрополити и свещеници ще намерят заедно начина да отърват Българската Църква от това петно. Може би някакви заявления, може би оттегляния, може би някаква промяна за добро. Във всеки случай е добре, че започнахме да говорим за тези неща. И че нещата са недвусмислени - документите са си документи.
Ще ми се да вярвам, че, както и при учените, има владици, които са подписали декларациите си колкото да не е без хич, че са докладвали зле, нередовно, заблуждаващо и направо саботьорски. Ще ми се да вярвам, че има и фалшиво попълнени декларации с цел един или друг владика да бъде злепоставен. Ще ми се да вярвам и в епизоди на тих героизъм, когато някой поп, монах или епископ просто заявява, че няма да подпише и спира да се издига в йерархията.
Ще ми се все пак да мога да вярвам в българите и в свещениците им. Радвам се, че поповете показаха някакъв глас. Ако ще и да е груб. Българите сме си груби и с грубост сме спечелили и Екзархията си някога. Може би пак е време за нещо подобно.
Коля и беся
|