Все си мисля, че ако истината беше на Ваша страна, не би било възможно да почувствате живота си "обезсмислен". Като че ли сам се издадохте. Преднамерената любезност, (почти винаги пропукваща се), високият стил и прилежността на коментарите като че ли не могат да маскират нерешения Ви личен, а далеч не "каноничен" проблем с БПЦ.
За разлика от мнозина съфорумци сигурно, аз нито знам, нито дори се досещам за истинската Ви самоличност. Водя се единствено от впечатленията и интуицията си. Може да греша, за което по презумпция се извинявам, но може и да съм прав. Просто рискувам и споделям мислите си. Все пак това е анонимен форум, тъй че не трябва да се засягаме прекалено много. И всичко това далеч не е лична нападка, защото мисля, че има ключово отношение към темата.