Големият спор е: какво е мисълта и откъде се появява.Има различни възможности: възможно е мозъкът /тоест материята да ражда мисълта/ но е възможно и мисълта да съществува в т.нар. световен ефир ,а мозъкът да е само един приемник и когато я приеме тя да предизвиква химически промени в мозъка,който пък отпраща сигнали до различните органи и системи ,те пък освобождават различни вещества ,които пък от своя страна влияят негативно или позитивно взависимост от естеството си. Който и отговор да приемем за верен ,каква тук е вината на човека ? В края на краищата мозъкът е Божие творение и има определени характеристики,възможности ,ограничения и т.нат. В резултат на възпитание,среда, индивидуалност и пр. в главата се ражда някаква мисъл. Ако тая мисъл е негативна/според правила ,норми и пр./ за да се задейства нравствено коригиращата система ,тя трябва да е инсталирана там предварително. Кой обаче инсталира тая програма? Пак възпитание,общество, предишен опит ,индивидуалност и пр. Къде е ролята на човека във всичко това? Къде е ролята на Бога? Ако човекът е безсилен да се справи с негативните си мисли сам ,какво прави Бог по въпроса. Борбата със себе си е все едно едната ми ръка да се бори с другата. Безмислена е. Ако някой е израсъл в ужасна семейна среда и е бил жертва на агресия и липса на любов , ако е нямал понятиятя за добро и лошо и т.нат. можем ли да го виним,че не е седнал да се бори с лошите си помисли и дела-резултат на тая агресия? Кой може да го обвини? Кой може да го съди ,че се е предал на демоните,дяволите и разните му там персонажи. Та човекът е живял сред мизерия ,нелюбов и насилие. Дяволите ли са виновни? Много просто-всички сме виновни. Ти,който си го отминал с безразличие.Ти ,който не си му подал ръка.Ти ,който му се подигра...и така до безкрай.
Добре,ама религиозните лицемери казват ,че той е виновен понеже се поддал на демоните. Понеже религиозните лицемери не искат да си признаят вината. По-лесно е да се вини дявола,демоните и кой ли още не...
И се чудя аз къде са всичките тия набожни ? Не ги срещам по улиците. не ги виждам до страдащите. Но пишат ли пишат...Винят дявола ,винят човека,че сгрешил ...винят наред. и искат да ходим на църква да молим Господа.
Къде точно се намира Господ в храма? Отляво или отдясно?Колко е лесно да обичаш Господа абстрактно. Ей,хора ,трябва да обичате Господа!!!Ама да не забравите да си пуснете лептата за дядо поп.
Е,познавам такива дето молят господа. Болни са,бедни,страдащи...И молят ли молят...После умират в мъки и мизерия и полза от молитвата им няма.Но набожните казват: споко,в рая ще им е добре. И така се примиряваме с цялата мизерия на тоя свят ,щото в рая всичко ще е ок. Бог не им е помогнал тука,но там някъде ще помогне. Тоя сват бил само тест. Тест ,тест,ама няма равен старт за тоя тест.
Колко удобно нещо е дявола...всичко обяснява. И ако човекът сбърка излиза ,че не се е борил с дявола.А как става борбата? С ходене на църква. Ей на това му казвам аз манипулация. На църквата дявола е по-необходим от Бога.
Всичко е една голяма , вкиснала боза .

I see you...