|
Да си призная, малко бях притеснена дали не звуча много остро, но те усещам, че нещо си зациклила и си посипваш главата с пепел, малко преекспонирано, според мен. Ясно, че си объркана от принудителната си безработица. Ясно, че твърде си обсебена от желанието да спазваш стриктно правилата и се тормозиш като не ти се получава винаги. Толкова ярък пример ли ти е майка ти, та я следваш и копираш, а като те излови в погрешно намерение /с магазинчето/ и те поправи, и се сърдиш, че ти е показала слабото място? На мен ми е позната тази бунтарщина срещу родителя, дори и да е прав, защото от една възраст насетне, особено при свое семейство, нормално човек да се разграничи и да започне да гради собствена идентичност. Поне за това недей да се тровиш излишно. Но не копирай майка си в отношенията със съпруга, това е погрешно. Няма начин той да порасне до зрял човек, ако от родителските грижи се е пренесъл без преход към пълна самостоятелност на твоите грижи. Като писах за равнопоставеност в брака, имах точно това предвид - да сте единни във вземането на решения, но и взаимозаменяеми в управлението на семейството, включително и това на семейния бюджет. Също и в грижата и възпитанието на детето, доколкото е възможно. При вас това липсва и вече създава проблем - първо на тебе, като се самобичуваш за собствените си недостатъци насаме и пред непознати хора, после и на него, като бяга от отговорност да се разпорежда със средствата ви поради неумение, а пробва да ти прилага контрол чрез недоволство и оплаквания. Така излиза, че взаимно се манипулирате - в тебе хляба и ножа, а в него удобна позиция, от която да ти насажда чувсто за вина, ако му настъпиш интереса или сбъркаш. Ще ти се наложи да промениш нещата и да го подтикнеш към по-сериозно участие /дори да допуска грешки - може деликатно да бъде поправян/. В противен случай ще задълбаваш в страхове, че нещо може да му се случи, като за малко дете, и да пилееш излишно енергия. Ако той е разсеян и невнимателен, на велосипед или пеша, рискът нещо да го отнесе на улицата е един и същ. Не можеш вечно да му трепериш като квачка над пиленцето си, нали разбираш? Ами ако с тебе стане злополука? Той как ще се оправя сам, че и с детето? При родителите си ли ще изтърчи да му берат грижата?
Писала си, че ходите заедно на църква, предполагам, че също е вярващ. В такъв случай, разговаряш ли открито с него за притесненията си, страховете, съветваш ли се с него за недостатъците, които ти тежат - твои и негови, той съветва ли се с тебе? Все пак, би трябвало да имате общ език - усърдието във вярата, и това да не допуска разговорите ви да се превръщат във взаимни обвинения, нито да таите в себе си недоволства един от друг. Съпругът ти бива да знае своите отговорности като глава на семейството и да не бяга от тях. Самоинициативност, умения да се справя с всяка ситуация, поне колкото тебе, внимание към себе си, за да ти спестява излишни страхове, откритост, и най-вече малко по-голяма дистанция и независимост в мнението от неговите родители - това са някои белези на зрялост в един семеен мъж.
И ако тези неща те тормозят и не знаеш как да се справиш, поговори за тях с изповедника си. Добре е и той да поговори с него, за да ви помогне. Нещо куца в семейния ви живот, а ти си се фиксирала в склонността си да събираш пари, като че ли това е източникът на всичките ти грехове и проблеми.
А от моя гледна точка е симптом на някакво вътрешно неудовлетворение и несигурност в брачния партньор. Оттам и външната ти несигурност и липса на добра мотивация да работиш. Която се отразява на излъчването ти по интервютата за работа, предполагам. Използвай безработното си време, за да четеш повече и да поразмишляваш първо кое е правилното решение за вас като семейство, после и какво да промениш, какво да те мотивира за работа. И не затлачвай така брачните си отношения, семейството е на първо място, а в него сте двама, дори трима, защото детето, макар и малко, е равноправен член, неговите потребности, желания и чувства трябва да бъдат зачитани.
А кои са дребните радости за едно дете според теб
Хм. Тук ме хвана натясно. Мога да изброя дребните радости за моето дете на тази възраст. Предполагам, питаш за тези, свързани с разходи. Понеже и ние не сме богаташи и вечно балансираме на бюджетен ръб, някак съумях да внуша на хлапето отрано, че най-скъпите и лъскави играчки далеч не са най-интересните, с повечко фантазия може да си играе много добре и с простички неща. Надуваемите замъци, въртележки, понита, сладолед, сладкиши, сокчета и всичко, което ти бърка сериозно в джоба при една разходка в парка, не се полагат едновременно. На едно излизане - само едно, да си реши сам. Често се е случвало толкова дълго да се двоуми, за да не се мине, ако избере едно, пък после му се прииска повече друго, че сме се прибирали след няколкочасова разходка, без да похарчим нито лев. Децата са лесно манипулируеми и прихващат твоите предпочитания, ако съумееш да им ги представиш на подходящ език или по подходящ за тях уникален начин - като забавна игра.
Не знам какво иска твоето дете и на какво се радва, за да бъда по-конкретна. Аз избягвам да си служа със забрани, без да се обоснова така, че да не остане обидено и с чувството, че е наказано за нещо.
Заслужава си, докато си свободна сега, да попрочетеш това-онова за детската психика и отношения деца-родители. Много е от полза, освен за детето, човек проумява не малко и за себе си, че и за близките си от подобни четива.
|
Re: За упорството в греха [re: anikaTY]
