ПОМИСЛИ от демоните.

Когато ставаме от сън, за да отидем на Църква, демоните ни подбуждат да заспим отново. Остани, казват, докато свършат предначинателните псалми и след това отивай в Църквата. Други от тях, пак докато се молим, ни носят сън, други ни карат да изпитваме глад, други ни подбуждат да се облегнем на стената, като че сме уморени, други предизвикват прозявка. Други ни напомнят за документите и договорите и бавковите лихви. И така, вместо да излезем от Църквата с духовна полза, излизаме ощетени, без да сме чули дори основното от богослужението. Много пъти, когато сме в молитвата, умът ни е пълен с неприлични мисли, а щом я завършим, те всички изчезват.

Знае дяволът ползата да се молиш и затова се старае да зарази молитвата ни. Дори да победим демона след многоборби, той ни внушава помисли на гордост под друга форма: че уж вече сме постигнали добродетелта, тъй като, примерно, са изчезнали всички блудни помисли.

Мисълта, че сме победили прилича на змия, скрита в торището на гордостта. Дълбоко в сърцето ни има лукав помисъл.

Има демони, които заразяват душата ни, веднага що легнем за сън, а има такива, които заразяват първата ни мисъл, веднага щом станем от сън.

Понякога ни внушава помисли срещу духовния ни отец и ни докарва до отчаяние от стари грехове, които вече сме изповядали. И пр., и пр.

ПОМИСЛИ от самия човек

Умът на човека е хищник. Както кучето тича в месарницата, за да грабне някое парче месо, или както на лакомника му харесва да говори постоянно за храна, такъв е и човешкият ум. Храни се много пъти с неприлични и нечисти понятия.

В молитвата на безимотния няма тревога за собственост. Но алчният, когато се моли, в ума му има материални образи и помисли за материални неща.

Точно както купчината тор ражда червеи, така и купчината ястия ражда падения, лукави помисли и безсрамни мечти. Откъде произлизат блудните помисли? Ако човекът живее добре и има всички удобства и не изпитва трудности, а и не се подвизава изобщо, тогава много естествено е да има блудни помисли, които ще завършат с действия. Несъмнено за това помага и човешката природа, имаща склонност към такива помисли.

Също така непослушанието към Божието слово изгражда „склад от помисли“, умът на човека става склад за лукави помисли. Същите помисли създава и непослушанието към духовния ни отец.

Много пъти любопитството на човека да изследва тайнствата Божии създава хулни помисли, дори – че Бог е несправедлив и пристрастен. На някои дава видения и чудеса, а на други нищо не дава.

Разбира се, има и комбинирани помисли – и от дявола и от човека. В цялата тази борба има една градация. Нападение, съчетаване, съгласи и плен. Врагът напада човека с обикновен помисъл или с един образ. Когато човекът го приеме, тогава става съгласието. Започва разговора с помисъла. От този момент започва и вината на човека. Когато някой се съгласи с удоволствие да осъществи предлаганото му от помисъла, става роб и пленник на страстта.

РЕЗУЛТАТИ от страстите

Когато помисълът е постоянно в нас, тогава ставаме роби на усилието. Усилие е привързването на човека към материалните неща и желанието му да придобива само тях. Така умът на човека се отделя от вечната храна. И когато умът на човека се отдалечи напълно от Бога, тогава „звероподобен или демоноподобен става“, т.е. човекът става или като звяр, или като демон – нещо, което виждаме да се сбучва в съвременното консуматорско общество.

Човешкият ум е прилепен само към земята и не мисли изобщо за небето, а резултатът е озверяването на човека и обожествяването на изкуството във всичките му форми.

Приемем ли помислите, дяволът печели господство и може да доведе човека долидо самоубийство, защото човекът не може да се противопостави на силата на дявола.

ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА ПОМИСЛИТЕ

1. Чрез Молитвата
Умната молитва – „Господи Иисусе Христе, помилуй ме“ е най-силното оръжие, с което могат да се победят помислите.

2. Чрез Възразяването
Молитвата е за начинаещите и слабите. Можещите нека използат възразяването, което запушва устата на демоните. Нашият Господ е победил по този начин в три велики войни, повдигнати от дявола срещу Него на планината. Сладострастието –с „не само с хляб ще живее човек“, сластолюбието – с „няма да изкусиш Господа,Бога твоего“ и сребролюбието – с „Господу, Богу твоему ще се поклониш и Нему едному ще служиш“ – виж Мат. 4.10.

Има случаи когато човек мобилизира всичките си духовни сили, всичките си добри помисли и въпреки това не може да прогони един лош помисъл. Каква е причината? Тъй като първо сме приели да осъждаме ближния. Престанем ли да осъждаме брата си, помисълът губи предишната си сила.

3. Чрез Пренебрегване
Пренебрегването – да не се занимаваш с помислите на врага е най-доброто оръжие и най-силният удар срещу дявола.

Трябва да считаме помислите му за гадини, за кучешки лай, за комари и в най-лошия случай – за шум на самолет, или за нищо защото:
- Вярваме в силата на Христос
- Вярваме, че след Кръста и смъртта на нашия Господ, дяволът няма никаква сила срещу нас, а остава немощен и безсилен според писаното: „У врага мечовете изчезнаха докрай“ Пс. 9:7.

В заключение бихме могли да кажем, че помненето на смъртта е най-могъщото средство за унищожаването на помислите. То създава сърдечна болка за греховете ни и предпазва ума ни от помислите. Който смята изминаващия ден за последен ден от живота си, ще ограничи в голяма степен безсрамните помисли.