Намерих една книжка: „Помислите и тяхното преодоляване“ - от Иеромонах Венедикт Светогорец.

Ще цитирам нещо съкратено: Жестока борба подема човек, започнал борба срещу помислите. Защото те са най-голямото препятствие пред човека за духовното му усъвършенстване... За да се пребориш, призовавай постоянно името на нашия Господ Иисус Христос. "Предпочитай по-скоро да призоваваш Бога, отколкото да дишаш" - казва св. Григорий Богослов.

Никоя война не е толкова жестока, отколкото водената с един безразсъден помисъл, загнездил се в душата ни. Червейчето, родено в дървото, гризе най-вече сърцевината му. Болестите, родени в нас, са по-коварни и предизвикват по-голяма катастрофа от сполетяло ни по външни причини. И държавите са се разпаднали не толкова от външните врагове, колкото от вътрешните. Така душата я рушат нечестивите и скверни помисли.

Помисъл се нарича не само една мисъл, а и образ и представа, заедно с него. Образите, заедно с мислите се наричат помисли.

Причини за помислите:
1. Праотеческият грях.
2. Сетивните органи, когато не се управляват от господстващия нада тях ум. Особено слухът и зрението.
3. Страстите в човека.
4. Демоните. „Помислите са слова на демоните и предтечи на страстите“ – казва св. Григорий Синаит.
5. „естественото желание“, съществуващо в нас, а и склонностите и влеченията, които има душата ни – според св. Исаак Сириец.
6. От темперамента на тялото, както и от всекидневната ни храна или от движенията на самата плът.

Етапи на греха: нападение, съгласяване, плен. Някой лукав помисъл от седемте: /чревоугодие, блудство, сребролюбие, гняв, скръб, небрежие, пустословие, гордост/ идва в ума на човека. Изкушението работи с фантазията. Представя случая колкото се може по-привлекателен. Така нападението става по-привлекателно и силно.

До този момент човекът не носи вина – това е първи етап, атака на врага, почукване. Ако човекът отблъсне помисъла, се спасява от последиците. Ако се съгласи с помисъла и влезе в разговор с него, той стига до съгласие за греха.

Друго не остава след това, освен третият етап на греха, който е действие – извършва го човекът, чийто ум преди това е пленен от помисъла и вече не той го определя, а се определя от него...

Видове помисли.
Авва Варсануфий казва: „Когато намираш в нещото радост и известна скръб, знай, че това е от Бога. А помислите на демоните са силно тревожни и изпълненисъс скръб“. Помислите дошли от Бога, предизвикват в човека вътрешен мир и радост. Помислите от дявола са пълни с безпокойство и душевна мъка.

Следва