Благодаря ти мила Алиса. Благодаря ти за разбирането. Вие наистина ми вдигате духа. Наистина разбирам, че съм попаднала на точното място. Една топла дума, една силна мотивация, едни хора минали по трудния път наречен живот е от голямо значение точно сега за мен.
За всичко си права и като прочетена книга си описала основните неща които тормозят в душата ми.
Разговаряме, с моя съпруг, но рядко. Неможем един без друг, просто неможем един без друг като присъствие. Ако аз не съм в къщи той страда, или не го показва, докато не се прибера. Ако него го няма, аз страдам. Обичам двамата с детето непрекъснато да са пред очите ми.
Но реално с мъжа ми сме изключително различни. Той не обича хората, а аз умирам за хора. Аз ако не контактувам с хора, ако не ги обгрижвам с нещо, ще полудея. И в работата и в къщи. Предимно съм търговче и за това го казвам. Минах през много обучения, които ме създадоха да стана наистина добър търговец, да откривам и откликвам на нуждите на хората. Обичам хората, колкото и да вреди и това нещо понякога. В смисъл, че може да се попадне и на недоброжелатели.
Но.....той не е такъв. Главата му бъка от знания. Перфектен учен е, възхищавам му се само като наблюдавам колко много учи, колко много знае, как перфектно владее 3 езика, как където го бутнеш-има знанията. Но само това. И като, че ли всичкото това БОГ му го е дал, за да си седи в него. Не умее да го покаже, стеснителен е, не желае да го знаят, директно ми е споделял, че не обича много хората, не споделя като мен, пази се от хората. Смята, че те ще го накарат да страда. Просто предпочита с часове да стои затворен необезспокояван от никого и нищо. Много пъти ми е казвал, че се радва, че ме има до него, за да направя весел живота му, за да има кой да му "писука" окло него. Аз съм много емоционална, особенно когато съм радостна.
При мен всичко е явно и видно и радостите и негативите.
Да признавам си, че обичам моята дума да се чува, моето решение да е последно, но когато е за нещо в което съм убедена, че е добро. За мъжа ми каквото и да реша е добро. Просто душичка. На мен всичко може да прости-просто силно ме обича и това му личи.
Но за съжаление-това което ти описваш-взаимно важни решениа да се вземат, взаимно трудни дела да се започнат или ето така една идея просто да хванем и да я превърнем в реалност-няма как да се случи. Естествено, че му споделям, че имам проблем, че немога да реша как да го направя, че трябва да се вземе решение, за определени неща. Той надига глава гледа ме спокойно и ми казва- Аненце, прояви търпение, всичко ще се оправи. Ти си силна жена. Аз вярвам в теб. Особенно в моментите когато детенце е болно. Тогава имам чувството, че ще полудея от притеснения. Той казва-спокойно, трябва да има един спокоен. Понякога ми казва-аз не показвам, че съм притеснен, но вътрешно не е така.
Да прав е не всички като мен могат да си показват чувствата и да тормозят наоколо народа-включително и вас.
Да права си, ако НЕДАЙ СИ БОЖЕ нещо с мене се случи, детенцето ще го отгледат родителите му. Те само за това ни говорят, че трябва детето да оставим притях за да можем по лесно да се справяме. Предтавяш ли си. Да си оставиш детето и отговорността си за него пред БОГ, на някого.
В моето детство, се наложи от 13 годишна да се справям само с един родител, да уча, да помагам на майка си, защото се разведоха родителите ми. Трудно детство имах, прекарано в скандали, пиянски истории, побоища, но все пак майка ми успя да ме запише и да завърша висше образование.
В детството на мъжа ми-неговите родители са много възпитани, много се обичат. Живял е с баба, дядо, мама и тати в голяма къща. Когато мама и тати са имали проблеми, той не е знаел. Дори са се криели от него, да не се натоварва психически, за да има повече време да чете и учи. За да носи добри оценки. И сега той е вече на 38 години и всеки ден по телефона рано сутрин се чуват, за да разберат, напредва ли с поредния език, който е започнал да учи. Ако е трябвало да се взема решение за нещо в тяхната къща, той не е знаел, той се явява тогава когато вече всичко е приключило.
Иначе правослявния сайт го изчита по цяла вечер, само това може да прави с часове, книжките на православна тематика в къщи са препрочетени по 2-3 пъти от него.
Той е едно дете и аз. Нямаме братя и сестри.
По отношение на детето-краен е, строг и всичко е НЕ. Когато го помоля да намерим по благ начин, защото той е човешко същество, което е редно да се възпитава в нормална среда, изпъстрена с любов. Той казва-ето виждаш ли се колко си мека, за това ще ти се качва на главата.
Когато се отнася нещо свързано с науката, отдава всичко-време, енергия, цялото си внимание и психика. Последното го споменавам, защото поради това, че някъкав опит не му беше излезнал-се разболя и влезе в болница. Т.е на психическо натоварване неможе да устоява. Просто нервна система.
От този опит зависеше дали ще защити дисертация и какво ще кажат близките ако не защити, как ще се върне при родителите си и те какво ще кажат на техните познати и близки ако не е станал доктор на науките.
Има още неща но не ми се иска да занимавам аудиторията с проблеми.
Миналата година при едно поредно натоварване-много думички имаше да учи по немски език-получи двойно виждане. Направихме ЯМР. ЯМР-а покава, че имат съмнения за Множествена склероза. От тогава при мен липсва концентрация, защото започнах да се питам, ами сега накъде-кредити ли, дете ли, мъж ли, работа ли. Тъкмо ме повишаваха. Държаха ме 4 месеца, аз не успях да усвоя нещата и ме съкратиха. И реално разчитам в момента само на неговата постоянна работа.
БОГ го допуска, той знае защо. Сега само времето ще покаже изпитанието как ще премине. И пак , за всичко обвинявам себе си. И моите грехове гордост, сребролюбие.
А сега следва смирение.
Благодаря ти и много благодаря за подкрепата.

Редактирано от anikaTY на 01.06.11 23:21.