Виж, Ани, в духовното трудно се напредва. Старая се да ти пиша по Църковното Предание, но като прочета какво съм написъл, понякога си мисля, че тези духовни съвети са добри и за мен!

Няма да спреш да искаш, но първо помисли какво не си ДАЛА на Бога. И започни с нещо дребно и лесно. Щом отвориш очи и си помисли: Бог ме гледа... Прекъсти се и целуни осветеното кръстче на шията, което е под дрехата ти и пийни малко светена вода и направи молитва. Същото трябва да направи и детето ти - поръси му със светена вода дрехите и чантата, ако има чанта и го научи да казва кратка молитва към Христос, Богородица и Ангел пазител.

Добро образование можеш да му дадеш първо ти, като го научиш да живее тоя кратък живот първо за Бога и тогава за ближните и че неговото и нашето жилище вечно е на небето с ангелите и светиите, които го гледат като живи, и те са живи, от иконите, осветени в Църквата. Така с тези дребни неща се започва, а после работиш по земните задачи и благодариш на Бога и каквото Бог даде. Има една хубава мисъл:

Когато Бог не ни дава, Той вече ни е дал. И когато не ни чува, вече ни е чул! Пък и знаеш – който се гордее, Бог го смирява – който се смирява, Бог го издига.

Не е трудно да избереш правилния път – може да попостиш няколко дни и след литургията да питаш изповедника си кой път да избереш и Бог ще му внуши правилните думи. Аз съм заставал пред чудотворна икона на Богородица у дома и питам с молитва между два пътя и когато повтарям грешния път и настоявам да ми се даде, усещам напрежение и тревога, когато запитам за правилния път, изведнъж усещам успокоение и мир.

Чрез Църквата и църковността Бог дава мир и радост небесна и потребното за земята.