Благодаря Тимотей, че не използваш дори по ужастни думи, а само ме галиш с перце, като ми пишеш така. Прав си. Така е.
Незнам, връщам се назад, така е. Премислям, кое как стана. Всъщност аз не се насладих на тези пари-в смисъл не ги харчех за дрънкулки, дрехи, коли, и удоволствия. Е може би понякога само съм се отпускала за миг, мен и семейството.
Но имам и кредити и те определено ме безспокоят. И ето безспокойството е отново на лице. Имаше моменти в които дори се питах-защо се случва. Защо в баковата ми сметка текнаха така пари. Работех под стрес, не го изключвам, със сигурност и работата не ме удовлетворяваше на моменти. Единствено може би работата ме стимулираше, когато дойдеше момента за заплата. И през този период когато работех имах слаби моменти, моменти на отчаяние, защото работата ми зависеше от клиенти, които ако не доведях и не използват услугата която предлагах-оставах без заплата. Аз зависех от проценти. За това казвам, че и тогава съм имала моменти на слабост, на дупки и отчаяние, но намирах сили да се вдигна. Почти никога не съм работила нещо сигурно, на трудов договор. И това изтощава.
Знам, че когато се опитваш без БОГА да правиш нещо, сам да се стремиш към нещо, каквото и да е то- в един момент силите се изчерпват, защото си сам, защото си никой. Зная, че сега БОГ ме е оставил, да търся пътя към него, да размислям, да поправя мисленето си, да прекърша гордостта, но проблема е че не спирам да мисля кредитите, сметките, с които натоварвам мъжа си. За което допълнително се обвинявам.
Имаше моменти в които аз носех повече пари, спокойствието немога да кажа, че го е имало, защото истинската майка и домакиня в къщи липсваше. Не го казвам, с гордост Тимотей, тежи ми от това, че аз съм активната страна, че аз се превръщам в мъжа в къщи. И че БОГ наистина по друг начин е подредил нещата във вселената. Жената да си е на мястото. Но явно такава е и БОЖИЯТА ВОЛЯ.
Имах подчинени-третирах ги като слуги, защото ,така искаха отгоре, тези които мен ръководеха. Намразихаме, сега те имат стабила работа, а аз съм безработна. Това ясно ми показва онова което БОГ казва-че първите ще станат последни, а последните първи.
Със сигурност, ако аз не успявам да се смиря, то БОГ много успешно го прави. Защото ТОЙ знае как да ни накара да се осъзнаваме.
На 33 години съм с малко дете със семейство и немога да се отрека от земните неща и нужди. Имам предвид елементарните. Т.е семейството изисква своите грижи.
Някък си ми е трудно да приема, че само ще седна ще се моля и без действия ще постиган напредъка, който БОГ изисква от всички нас.
Елементарните Тимотей означава, че не ме вълнува мода, нови дрехи, нагласености и префърцуни, нямам и не поддържам кола.
В България познавам само 3 града, т.е екскурзи и развлечения, това също не ми е познато, заведения, купони, деликатесни храни или изфантазирани хранителни продукти-това сме го отрекли. Да поради спестовността ми ще си кажеш.
Но си мисля, че много имам да уча от живота, твърде млада съм, искам добро образование за детето си и здравословен начин на живот. А не изнервена майка, разчитаща на проценти. Човек се изчерпва.
Но си много прав, че в момента БОГ ми праща изпитания именно защото е милостив и иска да ме изведе на някъкав път. Но аз се лутам, усещам, че се лутам и като, че ли пред мен има 5 пътеки, а аз се изкушавам и чувството в мен е такова, като че ли и по 5-тте искам да тръгна.
Или просто трябва да спра да искам. Да се оставя в БОЖИИТЕ ръце и да спра да искам. Но и това незнам как се постига

Редактирано от anikaTY на 01.06.11 10:26.