Благодаря ти за откровенността Алиса. Може би 3 -4 пъти прочетох написаното от теб и искам да ит отговоря така.
Налага ми се да вземам еднолично решение, защото реално не получавам от съпруга си такова. Той винаги ми е казвал-ти каквото решиш. И това не е лъжа или оправдание. Това е самата истина. Признавам си, че е трудно сам да вземаш решения, защото не винаги могат да се окават правилно взети едноличните решениа. Но реалността е такава.Имам желание да проявява самоинициативност, но просто той не го прави. Не е научен на това. Преди мен родителите му го правеха. Той и сега се допитва до тях. В работата му незная-не споделя много.
Поправката на колелото не е голям разход, може би не си го прочела по съсредоточено, но поправката на колелото няма да го предпази от друг подобен НЕДАЙ СИ БОЖЕ случай. От тази гледна точка не ми се иска да е поправено. Страхувам се за самия него. Защото ми се наложи вече 4 пъти да видя как падат хора, отнесени пред очите ми от коли, трямвай и т.н.
Колкото до детенцето си права-аз не използвам фантазията си. И си права за това, че моята спестовност се е превърнала в мания и самоцел.
А кои са дребните радости за едно дете според теб