|
Ще се опитам да бъда максимално кратка. Има само един грях - това, че човекът е откъснат от Бога. Тези грехове, за които споменаваш, са по-скоро симптомите, по които различаваме своето състояние на отделеност от извора на живота. Затова човек не трябва да се бори с тях, а само да търси "Царството Божие". И да го търси в себе си. Тогава той няма да се насилва за фалшива праведност, а нещата ще се получат от вътре. Когато си се хвалила, то е естествено да ти се подиграват - всеки, който се хвали жъне подигравки. На практика си се вкопчила в някакво притежание, което днес го има, утре не.
Казваш, че Бог не открива на децата си какви са целите му? Напротив - прави го. Има само една цел - човекът да има възможност да се доближи до него. И ако гледаш на всичко, което ти се случва, като такава възможност, ако всеки път се питаш към какво те тласкат събитията, има по-голяма вероятност да не сбъркаш. Стига да не се самозалъгваш за отговора, до който ще стигнеш.
Все пак смятам, че по-важна за християнина е по-скоро планинската проповед. Десетте божи заповеди са някак ... не точно лесни за изпълнение, но сякаш има достатъчно много хора, които ги спазват, и все пак те не са спасени от греха. Струва ми се, че планинската проповед е нещо като матура, а десетте божи заповеди - нещо като външно оценяване.
|
Re: За упорството в греха [re: anikaTY]
