|
Здравейте хубави хора
Казвам се Ани и съм нова тук във вашия форум.
Аз искам да попитам, нещо.
Ходя на църква от доста години, да кажем над 15. Кръстена съм в Троянския манастир на 8 годинки. Причистявам се, ако в годината трябва да го правя 52 пъти, аз се причастявам поне 20. Т. е не съм толкова стриктна, колкото според дебелите православни книжки-трябва да бъда.
Със сигурност много въпроси имам в момента които искам да Ви задам и самата аз незнам от къде да започна. Объркана съм.
Сигурно ще прилича на нещо като изповед, но ще споделя това което ме притеснява.
1. Притеснява ме, че имам страхове, от което понякога ставам негативна, имам лоши мисли и сънища.
2. Притеснявам се, че знам-не трябва да отговарям на нападките на хората, трябва да премълча, да проявя търпение, да не отвръщам с думи, да не съм злопаметна, да не се карам а вече 2-ра година немога да забравя как подчинени мои служители са ме нападали, недоволства ли са и не успях да им угодя.
3. Притеснявам се, че знам, че не трябва да се храня в сряда и петък с животинска храна и като че ли тогава само за това мисля. И естествено допускам слабостта-чревоугодие.
4.Разсейвам се по време на неделната литургия, опитвам се да се съсредоточа, по време на литургия, но мислите ми сякаш веднага изобразяват неща материални, които ги мисля -как да ги постигна. Например от години имам силното желание за собствен бизнес.
5. Притеснявам се, че само за пари мисля и в момента от 4 месеца съм безработна.
Някъде четох, че борбата със страстите и слабостите е много трудна и жестока.
И пак в същите православни книжки прочетох, че тази борба без БОЖИЯТА помощ е невъзможна.
И когато молитвата е слаба и разсеяна, когато дори не знам как точно трябва да я направя, и когато си наясно, че сам няма да се справиш- КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ НАПРАВИ. ОТ КЪДЕ СЕ ТРЪГВА ВСЕ ПАК
Благодаря ви, че ме изслушахте
|
За упорството в греха
