Здравей Фам,
Добре си казал:
„Нищо не оправдава каноничните нарушения.”

Но се питам следващото какво би го оправдало.

Член 18 от Послание на патриарсите на Източно-вселенската Църква за Православната вяра:
Душите на хора, които са паднали в смъртни грехове и при смъртта си не са се отчаяли, но още преди да се разделят с настоящия живот се покаяли, само че не успели да принесат никакви плодове на покаяние /каквито са молитвите, сълзите, коленопреклоненията при молитвени бдения, съкрушенията, утешаването бедни и изразяването в постъпките си любов към Бога и ближните - всичко това, което Вселенската църква от самото начало смята за богоугодно и благопотребно/, душите на такива люде слизат в ада и търпят за сторените от тях грехове наказания, без да се лишават обаче от надежда да се облекчат от тях.
Облекчение пък ще получат те, по безкрайната благост, чрез молитвите на свещениците и благотворенията, които се вършат за умрелите, а особено със силата на безкръвната жертва, която свещенослужителят принася отделно за всеки християнин заради неговите близки, а пък общо за всички всеки ден принася Вселенската и апостолска църква.

Флорентинският събор през 1439г. е решил:
„Душите се очистват чрез мъки в чистилището след смъртта и за да бъдат спасени то тези мъки, получават облагите от ходатайствените молитви на живите вярващи, а именно литургична жертва, молитвите, подаянията и други набожни дела.”

Колкото и да не ми се иска да го кажа, но този член на източните патриарси от 1723 г. е всъщност католически, а не православен. И това е идеята за чистилището, макар и не спомената директно. Приликата в цитираните текстове доказва това. А митарствата и чистилището си вървят ръка за ръка, както беше казал архимандрит Павел там някой си. Ще се връщам специално да го чета този брат, Спаниш го беше цитирал и май линк беше дал за още негови неща.

Някои аргументи, които не оставят никакво място за съществуването на това твърдение на източните патриарси.
Първо Апостол Павел:
Христос умря за греховете ни, според Писанията (1Кор. 15:3б)

Второ Йоан Дамаскин
"Всяко Христово дело и чудотворство, разбира се, е твърде велико, божествено и удивително, но най-удивителен от всичко е честният Му кръст. Защото смъртта бе победена,”

Трето Атанасий Велики
"А че смъртта е разгромена, че Кръстът е станал нейният победител, и че тя повече няма сила, но е наистина мъртва, не е никак малко доказателство,”

Ясно е, смъртта на Исус на Кръста чрез неговата кръв е умилостивение пред Бога за нашите грехове, наше оправдание и освещение-отделяне пред Бога за Бога. Това казват Апостолите и Отците, които са верни на Апостолското благовестие.

И това, което патриарсите са написали е всъщност навличане на главите им на анатемата на Апостол Павел от Галатяни. Те се опитват да добавят човешки дела до изкупителната жертва на Христос, за което на десет века по-ранен събор направо биха ги анатемосали като еретици.

Изключително тенденциозно в някоя от многото теми за Митарствата поместих представителна извадка от „Слово за Спасението и съвършенството” на Игнатий Брянчанинов от Аскетични опити 2, което си е перфектно изложение на доктрината за спасението от Православна гледна точка, но от времето на ранните свети отци.

Спасението е възстановяване на връзката с Бога чрез Новорождението и изпълването със Светия Дух, които правят Християнина наистина способен за добри дела.

„Ти си спасен, за да вършиш наистина добри дела, а не вършиш добри дела, за да се спасиш.” Това е най-точната мисъл изразяваща спасението и освещението, която би трябвало да изповяда и защитава всеки читав Християнин. Мисъл, която точно намества взаимоотношението между спасение и дала в християнския живот.

Страхотен е аргументът на Светител Игнатий Брянчанинов с примера на стотника Корнилий. Добрите му дела и милостините не го спасиха, но го доведоха да спасението. Спасението изразено във възстановяване на връзката с Бога, което бе доказано от получаването спонтанно на Светия Дух, докато Апостол Петър говореше.

226 глави на Марк Подвижник от Добротолюбие Том 1 против тези, които смятат да се оправдаят с дела пред Бога си е страхотно изпълнение. Моля те, прочети ги!

Разбойникът на кръста бе класически пример. Покаяние, новорождение, вътрешна промяна на момента и възстановяване на връзката с Бога. Това, че не е могъл да извърши дела за продължаващо усъвършенствуване никак не означава, че и това, което е имал към момента, е недостатъчно. Напротив, сам Исус му каза, че ще бъде спомнен и изповядан от Него пред Отца, защото и разбойникът го изповяда пред човеците за Божий Син с Вяра в Покаяние. И това беше дело на Вяра, каквато и Апостолите нямаха в този момент. И това единствено дело, защитата на Исусовата праведност и изобличаване на несправедливостта на присъдата Му с риска да умре на кръста по по-бързия и по-гаден начин, по който той и умря в крайна сметка, остана за вечен спомен на всички, които четат Евангелието.

Останалото, което видях от Посланието, си е издържано, но не ми се играе как другите текстове от него не оставят място за цитирания, защото той им противоречи.

Би трябвало да си чувал за Католическия плен на Православното богословие и наличието на такива остатъци в съвременното Православие. Не случайно Протоиерей Георгий Флоровски толкова настоява за Неопатристичен синтез (Новопатристично единство). Сиреч завръщане към Православието на ранните църковни отци. От направения анализ виждаш, че е много прав. И май за всичко написано след Марк Ефески човек трябва да е страшно внимателен.

По някои други въпроси.
Дмитрий Капустин е напълно прав в това, че съвременното Православие се е изпразнило от съдържанието си в духовен план и в сравнение с това останалото са маловажни проблеми. Всичко се е превърнало в игра на политика, а само малцина идеалисти като теб смятат, че е възможна някаква промяна към добро. Всичките заигравания на разни отстъпки и прочие са си чиста проба дипломация и домогвания на задкулисни интересни, обикновено преплетени с голямата политика. Зад догматичните въпроси се прикриват лични интереси за власт, влияние и облаги. Като прочетеш Архиепископ Аверкий Таушев не просто ще ти светне, ами и ще си попсуваш сладко в скришно място. Може да ти се зачете за ревност. По-страшното е, че от 1900г. върви една скрита подмяна на благовестието. Отново се възражда старата ерес на Оригеновия Апокатастасис в нови още по-неприятни измеренения. Вече е клонирана с Източен Пантеистичен Монизъм и масонерията малко по малко ще зарази с нея целия Православен свят. Ориген е много удобен за проправянето на пътя на Икуменизма, защото възстановяването в крайна сметка на всички обезсмисля наличието на Път, който единствен води до Бога.

Нещата са толкова неприятни, че вече две години не сядам да си довърша преводите и работата по богословската част. Но май е вече време наистина да довърша нещата. Твоите очи задължително ще видят тези материали. Ти си ми от малкото братя, с които съм на един дух. Да не те обременявам повече.

Поздрави
Жабчо Зелений

Любчо рече: ...”позеленял от яд” иде от Жбоците, те са заман ядосани на нещо... особено на православен Ню Ейдж...