". . . При кризи в Православната църква най-гласовити са тези среди, които отъждествяват себе си с православието и претендират да бъдат най-истинските и най-последователните християни. В полемиката си днес те използват сигнални думи като „апостасия”, „световен заговор”, „икуменизъм”, „модернизъм”, с които сякаш парализират неопитните читатели и ги тласкат към сляп фундаментализъм, разпалват необоснован есхатологичен страх, сеят озлобление, подозрение и недоверие. Не се колебаят да ползват манипулации, псевдо-богословски разсъждения и, както ще видим в настоящата статия, дори фалшификати, за да настроят простодушните вярващи срещу официалната Църква (била тя старостилна или новостилна). Любим прийом е изваждането на църковните правила извън техния контекст и скалъпване на обвинения в отстъпление срещу каноничната Църква. Тези християни сами себе си са нарекли „зилоти”, тоест „ревнители” и са се обособили в десетки разколи, всеки от които претендира да бъде единствената, истинска православна Църква, последен остров на спасението. Хора със зилотско мислене има и в каноничната Църква (но е прието „зилоти” да се наричат само тези, които са се отделили от Църквата в различни схизми). Те са водени от същия дух на неразумна ревност и рушат каноничната Църква отвътре, като, смело можем да твърдим, подготвят хората да напуснат Църквата. Без да излизат в разкол, те проповядват същата идеология, ползват аргументите на зилотите (тоест, разколниците), водени от същия дух проповядват някакъв собствен аскетизъм без любов, който не само не способства за духовното израстване на човека, но е способен да „изсуши и ожесточи сърцето”. Заедно със зилотските аргументи те заемат безкритично и арсенала лъжи, които с лекота продуцират разколниците. Днес няма нито една поместна православна църква, незасегната от тази страшна болест. Календарът и „смъртните” отстъпления, който той уж води след себе си, е отправната точка в еклезиологията на почти всички зилоти-схизматици, отделили се от тялото на Христовата църква. Показателен е фактът, че повечето от тези разколи са се появили в поместни църкви,
които и до ден-днешен се придържат към стария стил в богослужението.
Тоест, календарът винаги се явява само поводът, за да се прояви разколническият дух.
. . .През 1584 г. патриарх Йеремия изпраща писмо във връзка с позицията на Православната църква по въпросите на календара (Рим приема официално Григорианския календар през 1582 г.). Писмото е придружено от две безценни църковни реликви – ръката на св. Андрей Критски и един пръст от мощите на св. Йоан Златоуст, които патрирах Йеремия ІІ изпраща на папа Григорий ХІІІ в знак на уважение (sic!). Нека старостилните зилоти се опитат да обяснят в апологиите си, как става така, че уж през ноември или октомври 1583 г.(старокалендарците дори и за датата на фалшификата не могат да достигнат до консенсус) патриарх Йеремия ІІ анатемосва папата, календара, дръзналите да го последват и т. н. в т. нар. „Сигилион”, а само няколко месеца по-късно изпраща на папа Григорий ХІІІ въпросните анатеми
и заедно с тях и тези два безценни дара от мощите на св. Йоан Златоуст и св. Андрей Критски?
Шизофреник или лицемер е патриарх Йеремия ІІ или пък зилотите, които фалшифицират историята, го правят такъв?
Непредубеденият читател сигурно би си задал въпроса: Какъв е критерият на спекулиращите с този документ, който уж носи подписите на трима патриарси (Константинополски Йеремия ІІ, Александрийски Силвестър и Йерусалимски Софроний) и с какво, примерно, той превъзхожда решенията на Всеправославния събор в Москва от 1948 г., където стоят подписите на почти всички патриарси и предстоятели на автокефалните православни църкви (в заседанието не участват представители на Вселенската патриаршия и Гръцката православна църква, но и двете сестри-църкви по време на събора следват новия стил). Разбира се, тук питаме за критерия на тези, които, бидейки вътре в Църквата, сеят семената на разкола. За онези, които вече са в разкол, е ясно, че решенията на Православната църква нямат никакво значение."
Редактирано от Eжko_ на 16.02.11 16:34.
|