Не смятам мнението си нито за критика, нито пък за презрително.

Има разминава между това което би трябвало да бъде и това което в действителност е. Дали това се осъзнава или не е вече друг въпрос. Не би трябвало да има номинални християни, но явно има. Според каноните не би трябвало да се кръщават хора без подготовка и изпитване на вярата им, но явно се прави. Не би трябвало да се кръщават хора (при нормални условия) по друг начин, освен чрез трикратно потапяне, но се прави. Християнството не би трябвало да познава думи като "маса", но действителността е друга. В същото време пък се използва антихристиянски термин като "невъцърковени християни", тоест нещо което просто не може да бъде.

Прокимен все пак е поставил въпроси, свързани от реалността и факти. Това предизвиква озлобление или поне неразбиране, защото се засяга идеализираната представа, която се изгражда по отношение на Църквата.

Относно предполагаемата православна съборност в България такава на най-ниско ниво в повечето случаи няма, чувството за общност е мъртво. Но това не е презрителна критика, а констатация. Самата идея да се осигурява издръжка на свещениците не чрез търговия с тайнства и треби, а по друг начин, предизвиква остри реакции, дори тук във форума.

Така че на въпроса дали си заслужава жертвата, може би си заслужава, ако свещеника съумява да съчетава свещенството си с друга работа. Поне в сегашния етап и условия.

Ubi caritas et amor, Deus ibi est