Драги Ми Прокимен,
Бях Ви приготвил доста по-обширен отговор, но си забравих флашката у дома и май ще Ви го пусна утре.

Ще Ви нахвърлям малко мисли, които там ги няма.

Видение ли беше или просто духовна представа, още от началото Бог ми показа какво ме чака. Суха, камениста земя, при това със сериозен наклон нагоре и така до безкрая. И на този терен ще трябва да оставя дълбока бразда.

И ще Ви споделя първата ми блатна заповед:
Слугуването на другите първо ползва теб!

Ние сме длъжни да правим това, което трябва, а дали ще произрасти нещо около нас, то е въпрос единствено на Божията благодат.

А това, което сте направили, е, да кажем, че сте една от основните ми причини да посвещавам огромно време и ресурс на присъствието си в Клубовете.

Винаги помня насърченията Ви и винаги пред мен стои осъществяването на проекта, щото написаното досега, да добие по-публичен и систематичен вид в нетпространството. Дори този подтик Ви прави в известен смисъл съавтор на написаното.

Аз също не съм дал най-доброто от себе си през изминалите години и определено смятам, че съм един много мързелив, непостоянен и крайно несериозен Божий слуга, но все пак съм все още слуга.

Устоял съм единствено на действието на Божията благодат.

Различаваме се и като Призвание, тоест сме настойници на различна благодат, което означава, че и това, което ще произведем в известна степен се различава.

И не е толкова важно какво сте постигнали за другите, а какво сте постигнали за себе си.

В откровението Вие бяхте с бели дрешки, за разлика от моите, които бяха в сиво черно. Но пък в мен Вярата е по-корава от Вашата и поради тази причина ще съм Ви за опора.

И смятам, че не сте видели плодове, защото просто гледате не където трябва.

Дори и по супер стандартите на нашата Вяра, с някои от братята, които Ви познават от клубните Ви участия, нямаме никакви съмнения, че сте човек, в когото има Светият Дух и сте наш брат в Христа. Ние не наричаме всеки човек брат, дори от вежливост.

Дали съм удовлетворен от плодовете това Бог не е дал на нас да го преценяваме. Ние може да искаме пълна кошница с риба, но на Бога е достатъчно да хванем двете единствени, които го има във вира, където ги ловим, ако ми схващате намека.

И има още една блатна заповед, към която се придържам:
Не трябва да ми харесва, трябва просто да го направя!

А за желанието да отидете в безмълвие, то и на мен ми се иска, защото и аз си имам такива настроения, като Вашите, от време на време, но това е заравяне на благодатта, която Бог ми е дал. Дори Антоний Велики след двадесет години на уединение е отишъл отново сред братята, за да им послужи.

Необходим сте ми с Вашето лично присъствие, а не с Вашето скриване и бягство от отегчителната служба.

Насърчавал съм отбора със следната проповед:
И ние сме войници, както и тези от Римската империя. И как ще се чувстваме ако сме на пограничен пост някъде около Рейн, където времето не минава, всичко е еднакво и ден след ден не се отличават един от друг. И в такова еднообразие започваш да се съмняваш, че има някаква полза от теб. Да, ти не я виждаш, но началството, което те е поставил там, я вижда. Когато започне инвазията на варварите, ти, който си подсигуровката, ще влезеш в първата битка и ще дадеш сигнал за привеждане на други бойни части от тила.

В Христа няма маловажна служба, колкото и да изглежда така в нашите очи!

Поздрави
Жабчо

Тошо ще Ви намери и още нещичко за утре от Многообичния ни Дядо Серафим и ще Ви запита от негово име, какво бихте отговорили.