Струва ми се, че реакцията на участниците е достатъчен отговор на въпроса, но така или иначе сте го отпределили като риторичен. Хем всички искат добри свещеници, но ако някой надигне глас и каже нещата с истинските им имена всички му се нахвърлят.

И разбира се класическият лозунг - Тръгнете по паланки, селца и градове и просвещавайте народа, с Дух и Истина, както всъщност и Бог желае от вас. Да родителите са виновни за възпитанието на децата си, но просвещаваше ли някой родителите през последните 50 г?. Много хора повтарят тези думи в една или друга форма, но не представят реална визия как това би могло да се осъществи на практика, в наши дни, в условията на съвременните социални отношения, в България, в рамките на БПЦ и т. н.

Тази непросветена маса може да се просвети и с няколко прости неща, като спиране на продажбата и паленето на свещи, спиране на търговията с тайнства, въвеждане на продължителна потготовка за кръщение и т. н. Не става с въвеждане на религиозно обучение и призиви за самоопределение като религиозни и православни.

Сипят се и клишета, колко съборна е Православната църква, какъв богочовешки организъм е, все неща които в действителността е трудно да се открият.

В същото време отдавна го няма чувството за общност. За масата е нормално да дава пари за тайнства, треби, свещи и да пуска стотинки когато минава дискос. Просто хората така са свикнали - плащат и получават дадена услуга, кръщение или венчавка например. Ако някой призове това да се спре и да се въведе някаква регламентираност на задълженията на едните и на другите, рискува да бъде разкъсан. По-добре би било да се въведе църковен данък или такса според мен. Или да се призовава чрез дискоса да се осигурява реална издръжка на свещениците и енориите, тоест да се пускат реално пари, а не жълти стотинки от куртоазия.

Освен това, колко хора (клир и миряни) са наясно, че отдавна не живеем в християнски общества и няма да живеем в такива отново. В редица църкви в столицата и по-големите градове се служи литургия през седмицата, но колко хора могат да ходят на такива в работно време. И все пак защо се служат тези литургии, за да не се причастява никой или просто за да бъдат отслужени. През Великия пост в енориите в които се отслужва покайният канон или акатист, това пак е през работно време следобед. Преждеосвещените литургии (ако в енорията се отслужват такива) са през работно време сутринта. Тоест има проблем в чувството за общност не само от страна на миряните, но и от страна на свещенството.

На последния църковно-народен събор се реши тези събрания да се наричат вече само църковен събор. Което беше възприето зле от мнозина, защото явно миряните не се смятат за част от Църквата.

Разбира се, корените на проблемите на много по-дълбоки. Проблем на БПЦ е, че не осъзнава смисълът на своето съществуване и предназначение. В колко църкви например има съоръжение на кръщение на по-големи деца и възрастни? Това за мен е голям белег.

Ubi caritas et amor, Deus ibi est