Да, наистина "Хай ибн Якзан" е впечатляваща книга!
Бях я чел още преди много години във великолепен руски превод. Това е притча за Живия (Хай), син (ибн) на Бодърстващия (Якзан).
Вероятно знаеш, че преди Ибн Туфайл, притчи с подобен сюжет и название са написали великия лечител и мистик Авицена ( 980 — 1037) и един от най-дълбоките и универсално мислещи персийски мистици Сухраварди (1155 1191).
Що се касае до християнските текстове, за мен много по-голям интерес представляват тези, които са се появили през първите три века. След това на мястото на първоначално гностично ориентираното християнство (каквото го откриваме в посланията на ап. Павел, Евангелието от Йоан, а също и останалите три Евангелия, както и много апокрифни текстове от тази епоха), се появява една рационална християнска идеологема със социални функции, основана на философията на Платон и Аристотел. Тя не представлява особен интерес за мен.
Напълно съм съгласен, че монашеството по това време е било единствената възможност за един действително търсещ Бога и Истината християнин да се откъсне от псевдохристиянския свят на християнските кесари. Именно поради това ценя исихазма и схващанията за "умната молитва" на Св. Симеон Нови Богослов.
Но все пак нека не забравяме, че единственото, което уникално и безценно, което има в християнската традиция е самото присъствие на Иисус Христос.
Поради това, по-добре е да се четат неговите слова в Евангелието, отколкото да се задълбочаваме в други източници.
Ортодоксалните евреи често издевателстват доста остроумно над християнските суеверия и недомислици, но изпитват огромна антипатия срещу самия Иисус Христос, чието съществуване поставя под въпрос истинността на тяхната традиционна вяра в собствената им богоизбраност до ден днешен.
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
|