Там е работата, че изобщо няма принцип. Още повече математически аналогии. Религиите, културите и т.н. си вървят по своя път, различен за всички по толкова много причини.
източна и православна църква са различават много преди голямата схизма като поведение и отношение спрямо езическото наследство, пък и по отношение на историческата си съдба. Рим, например, бива разграбен от варварите, там и да искаш трудно можеш откри философия и друвни науки. Константинопол, Мала Азия, Антиохия и Александрия успяват да ги запазят. папите порицават светското образование много преди схизмата, докато на изток духовните лица често са най-образованите личности в държавата. Латинския на запад не позволява пълното и вярно предаване на гръцката философия, което води до доста разминавания. и т.н.
така просвещението се състои за православните 9-ти 10-ти век, когато магнаурската школа е във възхода си и похристянчената езическа мъдрост се разпространява най-ефективно. палеологовия ренесанс идва малко по-рано от италианския, настъпил след падането на Византия и миграцията на гръцки интелекуталци на запад, където пък има почва за развитие. А тъмните векове за православието са по-скоро в Русия, където сле първоначалния ентусиазъм и благотворното римско въздесйтвие идват години, не, ами векове на безпросветност, насъчавана от църквата, също като при католиците векове по-рано.
при исляма ък е още по-различно. той започва с военни успехи и веднага изгражда съвсем реална империя. почти веднага арабите, жадни за знания и обичащи книгите, усвояват цялата мъдрост, която заварват в персия (астрономии и т.н.) и във византия (фиософии, математика). след като експанзията им е спряна има период на разцвет и цивилизованост, но след кръстоносните походи, монголите и след като много търци приемат исляма, мюсюлманите крайно се ожесточават срещу всичко чуждо. за съжаление не монголите, не родните земи на кръстоносците, ами православните изпитват цялата тежест на това озлобление. за да дойде чак колониалния период, когато европа дръпва силно напред, за да достигнем да днешното положение на нещата, което не прилича нито на инквизиция, нито на тъмни векове, а си е отделен културен феномен.
|