Към Църквата

По Христо Радевски


Аз крача с крачките ти свети.
Аз чувствам как тече кръвта
от твойте рани многобройни.
И аз горя, и аз туптя,
туптя със пулса ти неравен -
плът от святата ти плът -
подхлъзвам се и се изправям
по твоя окръвавен път.


Води ме, Църкво, води ме
под свойте Божии знамена!
Свети със святото си име
чрез хилядите имена!
Във своята сурова строгост
ти нежна като майка си.
Аз всичко бих дал да мога
да бъда твой достоен син.
Като лъча да пламенея -
лъча на твоята зора! -
Тъй като Кукузел да пея,
тъй като Петър да умра!
Мен хулите не ме смущават,
врагът, с които те покри -
аз знам, аз вярвам, че си права,
когато съгрешиш дори!
Ах, как горящите ти рани
дълбоко, остро ме болят -
кога нападаш и се браниш,
кога се луташ в своя път!
Тъй, както някога, на село,
свежен от утринна роса,
баща ми с лапи загрубели
показваше ми да кося -
тъй ти десница ми подаде
и във борбата ме кали.
Затуй горя във твойта радост
и твойта болка ме боли.
Води ме, Църкво, води ме
под Божиите си знамена
и нека сияе твойто име
чрез хилядите имена!

....И ако нявга се забравя
и почна да те клеветя -
не ме заплювай! Аз тогава
не бих заслужил чест такава -
дори на храчките честа!

Но аз горя! Но аз живея!
Аз няма да ти изменя!
Във думите ми светят
лъчи от твойта светлина.
И в милионния ти пристъп
срещу врага ни разнолик
не съм аз Радевски, ни Христо,
аз съм безимен твой войник.
Води ме, Църкво, води ме
под свойте Божии знамена!
Свети с святото си име
чрез хилядите имена!


Най-важното нещо е винаги да знаеш, че 2+2=4.

И дори сам Иисус Христос и всички светии да ти се явят и в хор да те убеждават например, че 2+2=7, ти да си готов да им заявиш:

Върнете се в предизподнята, от която сте излезли, о, вие, измамни демони!

Бог е поразил император Константин ясно и недвусмислено пред очите на всички за неговата суетност и високомерие, за опита му да се самообожестви, а ти ми обясняваш, че той бил приет за светец от шепа алчни за земна власт духовници, които са имали дързостта да сътворят нова имперска религия, имаща твърде малко общо с апостолското християнство!

Ти какво, да не би да искаш светкавица да порази езичника Кесар Константин в момента, в който директно се е вмесил в работата на Никейския събор, за да повярваш?!

Да, Бог го е поразил - но не отвън, а отвътре - просто го е въвел в изкушение, което Константин не е издържал и с това милостиво му е показал какъв закоравял суетен, високомерен и заслепен грешник е той всъщност.

Възможно е СЛЕД ТОВА той наистина да е разбрал, че не е никакъв властелин на света, а само един дълбоко потънал в грехове и заблуди нещастен грешник.

Защото той е приел християнството едва малко преди смъртта си...

Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.