Да видим какво пише по този въпрос проф. Тотю Коев:

Борбата срещу иконите била продължена и водена системно и упорито от сина на Лъв III - император Константин V Копроним (741 -775). Той дори и написал против тях няколко съчинения, в които прозирали монофизитски елементи.

В754 г. Константин V свикал църковен събор в Хиерия (на азиатския бряг на Босфора) против икононочитанието. Присъствали 338 епископи, но нито един от източните патриарси. Римският папа Стефан II (752-757) също отказал да изпрати свои представители. Заседанията на събора продължили от 10 февруари до 8 ноември, като последните се състояли в Константинопол.

Съборът отхвърлял иконопочитанието като ерес и анатемосал главните му защитници: бившия патриарх Герман, Георги Кипърски и Йоан Дамаскин. Той изработил богословската основа на иконоборството, което по това време достигнало връхната си точка на развитие. Императорът пък бил възвеличен като равноапостол.

Константин V си поставил за цел да приведе в изпълнение решенията на събора. Последвало масово унищожаване на икони, фрески и книги в защита на иконите. На тяхно място се появили украшения с животински и растителни мотиви. Преобладавали обаче портретите на императора и картини, възхваляващи неговите военни и ловни подвизи.

Иконоборската политика на император Констанин V предизвикала остра реакция сред значителна част от столичната аристокрация и главно в монашеските среди. Последвала жестока разправа: 19 висши държавни служители и офицери били обвинени във враждебни действия срещу режима. Едни от тях били екзекутирани, а други ослепени.

През месец ноември 767 г. в Констатинопол бил убит главният тогавашен защитник на иконопочитанието - игуменът Стефан Нови. Гоненията срещу иконопочитателите придобили характер на истински поход срещу монашеството.

Монасите били преследвани не само като защитници на иконопочитанието, но дори и поради това, че са монаси. Редица манастири в Константинопол били разрушени, а други превърнати в бани и казарми. Манастирските имоти били продавани на богати светски земевладелци от темната аристокрация и на някои от по-дребните собственици, а парите постъпвали в императорската хазна.

Особено ревностен в провеждане политиката на императора бил Михаил Лаханодракон - стратег на тема Тракезион. Той принуждавал монасите или да свалят расата и да се женят, или пък нареждал да ги ослепяват и да ги изпращат на заточение. Мнозина монаси били избити, а голяма част избягали в Сирия, Палестина и главно в Южна Италия, гдето основали нови манастири и школи и насаждали гръцката култура.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите