|
|
| Тема |
 Re: Отново за смъртта и за изкуството да се умре [re: Tимoтeй] |
|
| Автор |
Aлekc (необвързан) |
|
| Публикувано | 18.09.09 00:58 |
|
|
|
В отговор на:
Вие как сте с мисълта за смъртта? Спохожда ли ви често или не?
За другите не зная, но аз се ръководя от следният съвет:
Трябва да сте готови по всяко време – насред планове за бъдещето и най-оживена дейност, в разцвета на здравето и силите си – с ведро и непоклатимо упование да стъпите завинаги на „другия бряг”, без каквато и да е възможност за връщане назад.
Ако някой е до такава степен обсебен от нещата на физическия земен живот, че му се струва невъзможно да мине без тях, – ако той не може да си представи състояние, при което всички цели на земните въжделения стават безпредметни, – такъв човек трудно ще усвои умението да се умре.
Ала истински и с радост умее да живее на земята само онзи, който може ежедневно и ежечасно да предизвиква в себе си състоянието на готовност да посрещне смъртта, – отърсил се от всеки страх и от всяка печал.
Според мен по-добра и естествена духовна практика от описаната по-горе не ми е известна. Тя дори не изисква първоначално човек да вярва в каквото и да било. Вярата идва като последица от редовното ежедневно и ежечасно практикуване на това, така наречено, "изкуство да се умре".
Когато си в лодката, движи се брега.
Когато си на брега, движи се лодката.
| |
| |
| 
|
|
