Говорим на различни езици, така че нищо чудно че не се разбираме.

Очевидно е така. Защото това, което изразих, не беше "възмущение", а тъга, че обществото не успява да "изцеди" най-доброто от гражданите си. Затова споменах трагикомедия - смях през сълзи, а не гняв или възмущение. Последните две не са ми присъщи.

Не знам как е с теб, но аз най-много обичам да общувам с хората, които успяват да ме провокират да открия нещо за себе си. Ако не беше човек с характер, щях да си помисля, че това ще е добре за нея, някакво изпитание. Но в случая е излишно. Някак ще й липсва предизвикателството на преоткриването на себе си.

Не искам повече да спамя по хубавата тема:


На Петка много му се пиело ама нямал пари. Отишъл при Чапай, но що да види през прозореца - Чапай усилено чете "Капиталът" от Маркс. Върти се Петка из плаца ама много му се пие и пак отива при Чапай. Гледа го - той вече чете Енгелс.
"Ах да му се не види" - вика си Петка и пак не посмява да го безпокои.
След час вече не издържа и направо нахлува при Чапаев. Той чете том N-ти от Ленин.
- Чапай, стига си чел за днес. Давай да ходим да пием. - рекъл му Петка.
- Какво ти четене бе, пие ми се та две не виждам. Ама бях скрил десет рубли тука някъде и от два часа не мога да ги намеря - казал Чапай.