В Библията, издадена от Светия Синод през 1925 (и преиздавана и досега) старозаветните книги са 50, а новозаветните (с все Откровението) са 27. Много преди Реформацията католическата църква е намалила броя на старозаветните книги и днес протестантите още карат по католическата Библия.
Тъй. Ти не си ме разбрал грешно, а аз грешно съм цитрал. Ето точното заглавие (давам "ы" на мястото на "е двойно"):
Правилата на св. православна Църква съ тълкованията имъ. Томъ І. Правилата на св. апостоли, на св. І, ІІ, ІІІ и ІV Вселенски събори. Подъ редакцията и прывода на свещеникъ д-ръ Стефанъ Цанковъ, протодиаконъ Иванъ Стефановъ, Пенчо Цаневъ. София, 1912.
-//-. Томъ ІІ. Правилата на св. VІ (Трулски) и VІІ Вселенски събори и на св. помыстни: Анкирски, Неокесарийски, Гангрски, Антиохийски, Лаодикийски, Сердикски и Цариградски (394 г.). Прывеждатъ и редактиратъ -//-. София, 1913. Издание на прыводачиты.
Да видя сега 85-то апостолско и Валсамон за него.
Правилото дава 41 книги за Стария завет и отделно добавя като препоръчителна книгата на Иисус Сирахов (който не е включен в изданията на католиците и протестантите, но присъства при православните, та все едно 42 книги). Интересно, че от книгите на Ездра правилото дава две, а не три книги (при православните има три). Освен това правилото включва Макавейските книги, които, в католическата Библия (а оттам и в протестантската) ги няма, но фигурират при православните.
В правилото ги няма: Неемия (а книгата е включена и в католическо-протестантската, и в православната Библия),
Товит (има я само в православната Библия),
Юдит (има я само в православната Библия, но и католиците я познават, това е сигурно),
Премъдрост Соломонова (има я само в православната Библия),
Плач Йеремиев
и Послание на Йеремия (интересно, че католико-протестантката Библия включва Плач Йеремиев, а православната съдържа и Плача, и Посланието).
Явно и двата варианта на Стария завет (и католико-протестантския, и православния) се опират на 85-то апостолско правило, но към него добавят и вадят решенията на различни събори, които сигурно са се произнесли за и против други книги.
Като тълкуватели на това правило в моето издание на "Правилата..." са посочени: Зонара, Аристин, Валсамон, Славянская кормчая и епископ Никодим.
Валсамон повелително настоява да се четат като полезни само книгите, дадени в това правило. За Новия завет твърди, че от него трябва да се извадят (непознатите за мен) две послания на някой си Климент, защото текстът им е "повреден". И той, и Зонара твърдят, че по-нататъшни "апостолски" правила, които разрешават четенето на други книги, трябва да се смятат за фалшиви.
Явно обаче разлики между правилото и двата варианта на Новия завет има. Вероятно по-късните събори са препоръчали да се добавят и други книги, а на места - да се премахнат някои като Макавейските (макар че делата на Макавеите са познати на католиците).
Чел съм англосаксонска поема от ІХ в., озаглавена "Юдит" (макар че в католическата Библия и в правилото няма такава книга), а съм чел и една шотландска грамота от ХІV в., в която делата на шотландския крал се сравняват с тези на Иуда Макавей (а Макавеите ги има в правилото, пък отсъстват в западната Библия).
Иди, че се оправяй...
Ще ми дойде акълът, ама дали ще съм жив тогава...
|