Епископ Теофан Затворник:

"Духовните потребности са най-висши от всички и когато те се удовлетворяват, макар и другите да не са удовлетворени (телесните и душевните), все пак има покой. Затова и тяхното удовлетворяване се нарича

е д и н с т в е н о нужно.

Когато се удовлетворяват духовните потребности, те учат човека да поставя в съгласие с тях и останалите, така че нито това, с което се удовлетворява душата, нито това, с което се удовлетворява тялото, не противоречи на духовния живот, а му помага, и в човека се въдворява пълна хармония на мислите, чувствата, желанията, предприятията, отношенията, наслажденията; въдворява се пълна хармония на всичките движения и разкриването на неговия живот. И това е рай.

Напротив, когато духът не бива удовлетворяван и това единствено нужно е забравено, тогава всички други потребности се разбягват в различни посоки и всяка изисква своето, а тъй като те са много, то гласовете им зашеметяват бедния човек като шумно тържище и той се мята като побъркан насам-натам, за да ги удовлетвори. Но никога не намира покой, защото, когато една бива удовлетворена, другите не се задоволяват и тъй като не се смятат с каквото и да е по-нискостоящи от другата, удостоената с удовлетворяване, настойчиво изискват своето, както когато майката нахрани едното си дете, другите пет викат. Поради това вътре в такъв човек има шум, глъчка, теглене на всички страни и навсякъде цари безредие (от емоции, от страсти, бел. моя, Ежко).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Eжko_ на 06.10.06 08:39.