Ами нали Христовата заповед е да възлюбим ближните си ПОНЕ като себе си. А ние сме нищо по-вече от едни егоисти. Така че, мъничките добринки са тия, които ще спомагат да превъзмогнем егото си. И да вюзлюбим ближните си "дори" мъничко по-вече от себе си и ако се наложи да дадем душата си за тях. Дори малкото камъче е способно да обърне колата. Тръгвайки от малкото, няма как да не се научим да обичаме "дори" и враговете си, прощавайки им всичко, понеже не знаят що вършат. Изглежда трудно, дори невъзможно, но с Христос нищо не е трудно и невъзможно, защото игото Му е благо, и бремето Му е леко. Така разбирам беседата.

Човек, удостоил се с дара на евангелската любов означава, че има духовно зрение, а щом има духовно зрение, той е зрящ след слепците, виждащ сред невиждащите.