”Така че трябва изцяло да се доверим на нашата представа за нещата. Аз имам своята вяра.”
Доказателства? Защо според теб трябва да е близко до ума, че човек трябва да се довери на себе си? Защото е по-лесно ли? Това ли е критерият за истинност?

Няма човек, който да не греши (в противен случай преражданията по вашите теории биха спрели). Тогава какво ти дава осланянето на представата ти, която е предварително ясно, че е погрешна?

За Църквата едно да се разберем - мен лично Църквата ме е учила да имам виждаща вяра, а не сляпа. Мен Църквата ме е учила, че сляпата вяра не е според Божията воля. Това знам аз от Църквата, сигурен съм и свидетелствам пред всекиго. Всякакво друго твърдение е жива клевета, което за мен е очевидно. Не ми излизай с тези плоски твърдения като че ли говориш с аборигени, които не познават предмета на разговора.

”Значи отхвърляш философията като наука, а? Все пак задача на философията да даде поглед върху света, смисъла на живота... С последното си изказване плю на физиономията на всички философи!”
Въпросът ми нямаше общо с мнението ми за философията. Въпросът беше дали приемаш здравото Христово учение. Защото ти отрече, че не го понасяш. Ето, аз ти казвам едно пряко следствие от него, а ти веднага ми се нахвърляш с насмешка и нападки. Очевидно тогава си противоречиш. И очевидно тогава намерихме нещо, което не приемаш. Следователно по собствените си думи си ограничена. Ето това беше въпросът, а не моето мнение за философията и философите.