В отговор на:
За съжаление не съм чел и не познавам официално канонизиран светец от новостилните църкви. С интерес и радост бих прочел житиято на някои такъв светец.Най-близко живялия до наше време канонизиран светец е св.Нектарии Егински, но до колкото знам той е починал през 1920 година.
Много са новопросиялите в новостилната църква и този факт достатъчно красноречиво говори сам по себе си срещу всяка старостилна демагогия. Ето ви няколко имена на новостилни светци и чудотворци, просияли във новостилната Вселенска патриаршия и Еладска църкви. Тук няма да спомена имената на приснопаметните светогорски старци, които според някои въпреки че поменават името на Вселенския патриарх, служат по стария календар, с което се обяснява тяхната святост (що за дилетантско твърдение?).
Св. Антимий Хиоски (1869-15/2/1960)
Св. Николай Плана (1851-2/3/1932)
Св. Арсений Кападокийски (1840-10/11/1924)
Св. Сава Нови (Калимнойотис) (1862-25/03/1948)
Св. Хризостом Смирненски (1868 - 1922)
Към този списък могат да бъдат добавени още много, доста много имена, в които старостилните твърдения и обвинения безпочвено увисват. Тук задължително трябва да спомена и името на старец Порфирий (1991), за когото старецът Паисий казва, "че такъв светец се ражда на 400 години веднъж". Поради сериозни здравословни проблеми, старецът Порфирий е принуден да напусне Атон и последните 20 години от живота си служи в болничната църква св. Герасим, в центъра на Атина (Екзархия), на 50 метра от площад Омония.
За съжаление на мен лично не ми е известен превод на житията и службите на гореизброените светци. За стареца Порфирий е писано много, но той не е още официално канонизиран, ако това има значение де.
В отговор на:
P.S. Но ARMAGEDONе да прощаваш, архиепископ Серафим Соболев ми е много по-голям авторитет от тебе, макар и да виждам , че ти повече знаеш в областа на Богословието от мен.
Разбира се, че владика Серафим е много по-голям авторитет от мен, такъв е и за мен. Все пак мисля, че не си разбрал думите ми за св. Йоан Кръстител. Само че трябва да се разграничат някои неща, за които неведнъж сме говорили. Светостта не гарантира безгрешност, дори в областта на богословието. Това е много важно и трябва да го разберете. А още повече, когато става дума не за богооткровени истини, а за човешки области на познанието, каквато е историята, например. Интересното е, че като попитате някои старостилец за богословието на владика Серафим, той няма да може да ви каже нищо друго, освен възгледите му за стария календар. Това е много показателно. Хубаво е да знаете, че големият принос на владика Серафим в богословието е трудът му " За София - Премъдростта Божия", с който разобличава софиянската ерес. Според мнозина изследователи, това е един от най-значимите богословски трудове на изминалото столетие.
Не всеки, който ми казва Господи, Господи, ще влезе в ЦАРСТВОТО НЕБЕСНО.
|