Въпросът е: възможно ли е да се предскаже бъдещето, има ли личности, които го "виждат"? Дали това са хора, чиито ум позвлоява да направят логически връзки между предходните събития, като проектират последствията от тях в бъдещето и съобщават за един от възможните резултати на база осмислена, информация от минали събития?

Възможно е това да е действителният отговор. Наблюдавайки съвременниците си, слушайки разказите за миналото (това, което е стигало до всеки отделен пророк според житието и средата му), те са правели своите предвиждания. Поради това, че в миналото информацията е била с много по-малък мащаб, историята много по-кратка, то прорицателството им да е било и по-точно и ако изобщо мога да се изразя така - по-лесно. Това предположение е в синхрон с принципа за свободната воля. То позволява да се базираме на поуките от миналото, да съпоставяме фактите така, че да изведем евентуалната бъдеща развръзка. Така можем да кoнтролираме бъдещето, позовавайки се на пророчествата като предупреждение.

Обратното е да признаем, че има пророци и че предвижданията им са нашата съдба, която не може да се промени. Порок е библeйски термин. "Нави" е този, който първоизвестява нечия воля. Профитис е гръцката дума за този, който говори от нечие име, по-точно от името на Бога. Много хора с мрачно задоволство очакват да се сбъдне написаното, за да се потвърди Божествената Намеса. Други всячески се опитват да спрат апокалиптичния край, позвавайки се отново на "казаното от пороците". В желанието си да останат вярни на казаното, от една страна всички искат Месията да се яви. В същото време марачните събития предхождащи появата Му да се ибегнат на всяка цена. Може ли да очакваме да се случи едното, но да не се случи другото? Не вървят ли поророчествата ръка за ръка, тоест ако поне едно не се изпълни, то няма как да се изпълнят и другите защото съдбата принципно ще бъде вече променена? И каква съдба всъщност имаме? Собствена или предречена?

В действителност повечето хора искат да узнаят бъдещето. Удивително е каква разлика се прави между "гадатели" и "прогнозиращи"! Един прекрасен пример са клубните разговори на тази тема. Ако ви задам въпрос дали да отида на "врачка", ще се наложи да ме спасявате от прегрешението. Никому няма да мине и през ум да ме посъветва да не чета прогнозата за времето, която също си е един вид намеса в моето близко бъдеще. Прогноза е също дума от гръцки произход - предварително знание. Тя изразява нучното разбиране - изказва се виждане за бъдещето, на бaзата на предварителни знания. Един дъжд може и да не промени коренно делата ми, но поне ще ми е от полза да взема чадър. Все пак тази "погноза" ще спаси жителите на града от сигурно измокряне, а това си е чиста намеса в съдбата! Всъщност метеоролозите са гадатели, ползващи научен модел за предвиждане. Същият модел можем да ползваме пригоден да предскаже и нашето бъдеще. Но само до някъде и при определени условия.


През 19-ти век френският учен маркиз Дьо Лаплас, приема теорията, че вслената може да бъде детерминирана. Той предположил, че може да има система от научни закони, според която ако знаем състоянието на вслената в даден момент, ще можем да предвидим, всичко което ще се случи. Това схващане, среща съпротива, поради това, че лишава Бог от намесата му в земните дела. През 1926-27 година Хайзенберг, формулира своят "Принцип на неопределеността". Накратко, колкото по-точно се опитваме да измерим положението на една частица, толкова по-неточно можем да измерим нейната скорост и обратно. За да предскажем положението на една частица, трябва да измерим сегашното й положение и скорост. За да направим това трябва да я осветим. Разсейването на swetlinnite вълни ще покаже положението й. За да измерим още по-точно положението й, отколкото е раzстоянието между гребена на вълните, трябва да използваме светлина с малка дължина на вълните. Според квантовата хипотеза на Планк не можем ползваме количествo светлина по-малко от - един квант. Този квант ще наруши състоянието на частицата и ще промени състоянието й по непредсказуем начин. И колкото по-точно измерваме толкова повече трябва да намалим количеството светлина. Хайзенберг показва, че неопределеността в положението на частицата, умножена по неопределеността в нейната скорост и по масата на частицата, не може да бъде величина по-малка от една определена скорост. Това ограничение не зависи от наична, по който се опитваме да измерим положението или скоростта на частицата, нито от вида й. Излиза, че принципът на неопределеността е свойство, неизбежно за света.
Той слага край на идеята на Лаплас за детерминистична вселена. събитията не могат да бъдат предвидени точно, ако не може да се измери точното състояние на вселената.

Ако съществува система от закони, която да е валидна за нас и напълно да опредлея събитията, то Бог може ли да ги нарушава? Една от идеите в Талмуд е, че Тора (Мъдростта) е била с Бог още преди сътворението. Този въпрос си задава и теоретичната физика. Има ли закони по които е била създадена вселената? Начална конфигурация , "гранични условия" за началото на времето? Това е по силите на Бог според представата, която имаме за Него. Защо ние разбираме тези закони? Дали принципът на неопредлеността е една от "вратичките му", за да може да се намесва във вселената? Ако Вселената е напълно детерминистична и някога решим проблема с този принципа на неопредлеността, стигнем до пълната определимост на събитията, Божиятя Намеса ще се обезмисли още от момента на сътворението. Това ще означава, че всяко пророчество плод на Божие откровение, ако има такова, е вярно без значение, че един от трите елемента липсва. Съдбата ни ще е предопределена и нито ние, нито Бог можем да се намесим в бъдещето.
От друга страна, ако принципът на неопредлеността е като "вратичката" свободна воля, бъдещето е изцяло в нашите ръце. Какво би означавало това? Ние можем да познаваме законите само до една определена степен, която ни позволява до някъде да предвидим бъдещето. Все едно да приемем, че вселената не е случайна, но развитието й до известна степен ще плод на чиста случайност. Дори и да приемем, че вселената се развива и ще се развива по опрелен начин, съдбата на човечеството ще е изцяло връцете му, но пак до определен момент. Защото ако приемем, че има начало и поставим един условен край, то нашият земен край пак ще зависи от съдбата на вслената, такава каквато е била предопределена.
Последният вариaнт за който се сещам, е вселената да се развива по определени закони, но съдбата на самата вселена да зависи от промените в такива "вратички" като принципа на неопределеността. Зад тях да има поне един закон, който не познаваме. Ако го познаем, зад него да има други и така никога да не сме в състояние да стигнем до края.

Следва...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите