...пророчество, което да зависи от математически формули - не, прогноза - да.

Много ми беше интересно да видя как физиците разсъждават и ти благодаря за написаното.

Аби, много добре си посочила условията - естетство на събитието, място и време. Както и си пояснила мистичното откровение, което може да се дължи единствено на една непозната сила, която е в състояние да вмени информация, с която предсказващият не е разполагал.

Спомням си книгата на блажения старец Иаков, където той разказва за смъртта на майка си, за която той споделя: "Душата на майка ми беше монашеска". Ще напиша самия пасаж, за да се разбере какво е мистични откровения.

Минаха години и бях на 22, когато веднъж майка ми ме повика и каза:
- Чедо мое, Иакове, след три дни ще си замина.
- Какво да ти кажа на това, мамо? Ще заминаваш? Къде ще ходиш?
И тя ми отговори:
- Чедо мое, след 3 дни ще си замина, ще умра. Дойде моят Ангел и ми каза това.
- Мамо, ти си видяла твоят Ангел? Как стана това? Как го видя? Какво ти каза той?
- Видях го, чедо мое. Как стана - не питай. Дойде и ми каза: " Теодора, след 3 дни, когато слънцето се издигне на изток над тръстиката, ще дойда и ще те взема. Гледай да се приготвиш."

Колко се огорчих от тези думи, може да се разбере, ако се вземе предвид връзката, която имах с моята майка, връзка естествена и емоционална, но главно духовна, душевна.

И почти веднага майка ми легна тежко болна, сякаш от пневмония. Беше понеделник. В сряда тя се повдигна с усилие, облече си единствения кат бельо, който имаше - всичко останало беше раздала като милостиня - и легна върху вълнено покривало гледайки на изток. Слънцето се приближаваше към върха на една тръстика, когато тя ме повика, прегърна ме и ми даде своето благословение като каза:

- Чедо мое, ще станеш свещеник и братятта ти ще ти целуват ръка. Ти ще тръгнеш по предопределението си, но аз ти оставям една грижа - сестра ти, защитавай я, устрой я и после тръгни по предопределението си с моето благословение.

Щом каза това, тя направи три мълчаливи въздишки и почина. Смърт наистина преподобническа. От болка и жалост не бях на себе си.

Често ходех на гробището и плачех на гроба на майка ми толкова дълго, че от дълбоката си покруса не бях на себе си. Казвах: "Бог ме наказва и взе майка ми, и аз няма да ходя повече на църква."

Тогава майка ми дойде при мен на сън и ми каза:
- Защо, чедо мое, идваш на гробището и плачеш в моя памет и мокриш със сълзи премяната ми? Бог не те е наказал, а на мен ми дойде времето и Бог ме взе. И тези думи, които казваш, че повече няма да ходиш на църква не ги казвай; ходи, както ходеше до сега.

Тогава аз се утеших и послушах тези свещени слова. Продължавах същия аскетичен живот до 27-мата си година, когато ме взеха войник.