"да рече човек, че е имало хора, които са видяли Христос и светиите, и после са сравнили"
Ами как да не е имало такива хора? Нали всяко нещо се подкрепя със свидетелството на очевидци? Не са сравнили после, а първо са дали описанието.

"въпреки че изобразяваха сцени от библейския живот не по-зле от всяка друга икона, и то в набедения от мен за "византийски" стил"
Ако така мислиш ти, или така мисля аз, от това не следва, че е наистина така. Има редица условия на които трябва да отговаря една картина за да бъде наречена икона. Също както не всяка произволна проповед за Христос Го изобразява правдиво, а само тази, която е съгласувана с духа на Евангелието. Но това не пречи на някой да му харесва такава несъответстваща проповед по различни причини, това не я прави по-съответстваща.

Дякон Кураев не е имал предвид, че нещо си е узряло след 2000 години - хоп, вчера се е пръкнало, а че е зряло все повече през този период. Т.е. това несвършващо откровение не е от качествено нов тип, а си е все същото, в духа на това, което Христос ни учи. Църквата не еволюира, защото Христос веднъж завинаги й предаде истината. Еволюират само хората в нея. Апостолите наистина са дали основа, но такава основа, която предопределя цялото здание. И на тази основа е градено 2000 години. Кое е по-важното тогава? Зданието, което надгражда основата или основата, която съдържа плана на цялото здание? Очевидно основата. Но основата още не е здание. Всичко си е на мястото. Има при нас практики, които ги няма в Евангелието, но духовните закони са същите, основата е същата. С други думи в Евангелието в неявен вид се съдържат предпоставките за нашите практики. Чрез такъв подход се разкрива учението на Евангелието, но то самото си остава непроменено. Значат ли моите думи, че е нямало здание по апостолско време? Никак. Имало е, но тъй като основите са важните точно те са предмет на НЗ. А не може да се твърди, че няма и много неща, казани за зданието така, че да бъде по-ясно за нас.

Не може да се нарече ъпгрейд, защото нищо качествено ново не се внася. Нито плъг-ин, защото той няма много общо с основната концепция, освен общия интерфейс (т.е. единствено съвместимост). Плъг-инът е разширение на програмата със спомагателна цел, но спокойно може и без него. Най-близкото сравнение, което ми идва на ум чрез тези изразни средства, е реализация (имплементация) на абстрактен клас. Цялото поведение на класа е предопределено, но той на практика не съществува докато не бъде реализиран (т.е. някой програмист не седне да го разпише). А колкото програмисти - толкова и реализации ще видиш. Важното обаче е, че всички тези реализации вършат едно и също нещо. Звучи опростенчески, но все пак дава някаква насока за размисъл.