Да, може. И се прави, както е например със старците Паисий, Порфирий и много други. В Гърция, а и навсякъде където са били известни още приживе хората са си имали техни снимки и са ги носели със себе си в колите, в домовете си. Аз също имам в колата си снимка на стареца Порфирий - защото дълбоко ми е въздействал живота му и съм се убеждавала в помощта му.
В Руската църква в София, в криптата се пазят мощите на светителя Серафим Соболев, починал през 1950 г. Той чудотвори и стотици хора посещават гроба му всеки ден. Още щом влезеш, че видиш голяма негова снимка, както и портрет (който обаче от естетическа гледна точка не ми харесва).
Има обаче и нещо друго, което ни най-малко не оспорва горното. Иконата не е схематизиране на образа, за да бъде по-нереалистичен. Православната църква богословства чрез иконите и само от една икона може да се изведе цялото православно богословие. Това че вие не сте съгласен с това богословие е отделен въпрос. Но Църквата никога няма да се откаже от този начин да предава своето разбиране за Бога и човека. Но дали ще се обърнеш към светеца, имайки пред себе си неговата икона, или снимка, или нямайки нито едно от двете - той е този, с който молитвено общуваш и който изпълнява молитвата на вярващия чрез Светия Дух, който обитава в него.
Днес практиката е да се рисува икона на светеца след неговата канонизация. Дотогава в храмовете и у вярващите е допустимо да има само негови снимки. Тоест иконата свидетелства, че Църквата е признала някого за светец и за това той може да бъде почитан като светец - включително и чрез своята икона.
|