Да, разбрах ви.
Изповядвате умерено иконоборство, с видимо протестантско мислене. Повечето западни протестанти приемат като вас, че иконописта е проповед в образи, образите на иконите трябва да се уважават, а който иска в зависимост от културната му среда може и да ги използва в молитвите си, явно бидейки в началото на духовния си път (като православните). Така те четат и съборните решения за иконопочитанието. Всичко извън този рационалистически подход им е мъгла - както и при вас.
Прочитът ви на съборните текстове и въобще на свещеното Предание е идентичен с подхода на протестантите към свещеното Писание.
Видимо отскоро сте член на Православната църква - смесвате характеристики на различни стадии в духовния живот, използвате понятия, за които скоро сте чели в произволно и непоследователно четени книги. Смешен е начинът и самочувствието, по който ги представяте - звучи като откритие на колелото.
Наставникът, който ви въвежда в православието, вместо да се занимава с това какво и колко чета, да се заеме с изчистването на понятията ви от неправославното наследство.

В постинга ми за греха гледната точка бе точно обратна на това, което наричате юридически грях. Видимо скоро сте се запознали с православните аргументи срещу западното разбиране за греха, иначе щяхте да осмисляте това, което казвате, а не да го подхвърляте просто за да покажете, че знаете някоя дума или термин. Както беше с амартия, например. Ако за вас е допустимо това да не бъде ясно, то наставникът ви трябва да е по в час с тези неща.
Така и не обяснихте, защо ме обвинихте в идолопоклонство - освен многоточия и недомлъвки друго обяснение не дадохте. Както и да е.
Искрено ви желая напредък в православното ви поприще. С добри чувства.