Знаеш ли, преди години се бях замислил за това, че Спасителят във въкръсналата си плът се е хранил - вкусил риба и вощен мед и пр... Та почнах безплодно да си бия главата за това и попитах накрая дядо Серафим. Той се поусмихна и благослови повече да не размишлявам по това. "Отговор от Писанието не ни е даден, а извън Писанието не бива да го търсим. Ще изпаднеш в рационализъм. А какво се е случило с храната, която Спасителят е вкусил - нашият Господ е огън пояждащ..." Аз запитах: "Сигурно, отче, Бог е разпръснал тая материя като някакви енергии или като основните й стихии?" - "Ето, точно това е изпадане в рационализъм. Не ни е дадено, не ни е полезно да проумеем това. Не разсъждавай повече безплодно по тия неща" и той ми цитира примера за една атолическа абатеса преди много години, която така се съблазнявала да разсъждава и едва ли не проблем за вярата било за нея, като се чудела какво е станало с крайната плът на Господа след обрезанието. Ако помислиш - това наистина е въпрос - част от тялото Христово и пр, а всъщност наникъде не води това разсъждение. И да знаеш какво е станало с тая част от тялото Христово, и да не знаеш, няма да ти помогне нищо в душеспасението.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите