Здравей Любимец,

Навремето ходих на лекциите на проф. Георги Бакалов по византийска история. Той отдели доста лекции на иконоборческата криза. Говорейки за иконите, той изказа мисъл като твоята – че иконите служат на хора с по-слаба вяра или малограмотни, но за други, включая и себе си, те са безполезни за духовния живот. Той обаче познаваше прекалено добре църковната история и учение, за да припише своето мнение на Църквата. И имаше самочувствието като учен и университетски преподавател да каже, че в този случай не е съгласен с църковното учение, което е отговаряло на определен етап от историческото развитие на християнството.

Това е по-коректната позиция от това, което се опитваш да направиш ти. Или поне както аз те разбирам. А именно – да намериш църковно оправдание за трудността да съчетаеш собствения си молитвен опит с реалното иконопочитание, което Църквата винаги е мислила като молитвено почитание, а не като интелектуално.

Говориш за медиаторска роля на иконата, като имаш предвид не връзката човек-образ-първообраз, а като преход от по-ниско интелектуално ниво към по-високо. Което според теб гарантира и по-качествен духовен живот. Църквата обаче никога не е проповядвала интелектуален елитаризъм – динамиката на духовния живот на човека по никакъв начин не зависи от неговата грамотност, от книгите, които чете, дори от познаването на Евангелието. Знанието само по себе си няма преобразуваща сърцето сила. Дори християнското знание е услада само за ума, защото е истина и умът разпознава това и се радва в нея. Знаейки истината, умът може да наложи на волята да промени характера на човека (за което говориш ти) в една нравствена посока. Но това пак не променя сърцето му. Целта на християнския живот в Православната църква не е да се промени характерът ни, което може да се постигне бързо и лесно при една по-силна воля и мотивация, а да се измени сърцето от плътско и душевно в духовно. Това е дълъг, труден и мъчителен процес, който продължава цял живот и за който човешките сили, мотивации и воля не достигат. Чрез своите дела – в началото като противопоставяне на греха, аскеза и вършене на добро ние единствено свидетелстваме пред Бога нашата вяра и желание да се съединим с Него. Но нито делата ни съединяват, а още по-малко знанието ни за Бога. Очистването на сърцето може да направи единствено Светият Дух, когато прецени, че човек има искреното желание за това. Връзката между човека и Бога в православието е изключително динамична и тя се осъществява в сърцето на човека чрез молитвата. Затова православието е право-славие, а не право-знание. Право-знанието се ражда от правилното славене на Бога. Затова се доверяваме на светиите, за които Бог е свидетелствал, че са го прославили в живота си.

Ето виж, как почнахме уж от това какво те ползва една снимка на светец в колата, а стигнахме до въпроса за принципите на православния духовен живот и спасението.

Църквата е родила иконопочитанието и е преценила, че то има важна, а не второстепенна роля за молитвения живот на човека. Тя е важна, защото:
- богословието, което всяка икона носи, е дълбоко православно и то се възприема от молещия се съзерцателно и опитно. Нищо не те ползва за духовния живот да знаеш смисъла на обратната перспектива на иконописването, нито защо иконите нямат светлосенки... Богословието на иконата моделира молитвения опит на човека и го задържа в границите на право-славенето, така че да ограничи възможностите за изпадне в духовна прелест.
- емоционалността на човека, начетеността му, личните предпочитания и темперамент в случая нямат никакво значение.

В духовния живот на светците няма такъв етап, когато са се отказали от “помагалото на иконата”. До края на дните си, вече живеейки в Светия Дух, те са имали своите икони и са се молели пред тях. Което не означава, че са се молели само пред тях. Още повече тези, които са постигнали състоянието на постоянна молитва.
Молитвата на исихастите, за която говориш, е нещо съвсем, съвсем различно. С или без икона, знаещи или не, нравствени или безнравствени, за нас няма начин да постигнем безобразната молитва, за която говорят. Става дума за очистване на ума от всякакви образи – а не от образа на иконата (?!) – което е невъзможно, докато греховните страсти владеят сърцето ни. Свети Симеон Нови Богослов говори за три вида молитва, които ”възвеждат или низвеждат душата. Душата се издига нагоре, когато се ползва от тях своевременно, а слиза надолу, ползвайки ги не навреме и несмислено». Това относно исихаската безобразна молитва. Всяко нещо с времето си.
Бъди здрав и Господ да напътства стъпките ти.